Къща в пустинята

815

kashta-v pustinqtaПо думите на Франк Лойд Райт, на света няма нищо по-вдъхновяващо за архитекта от пустинята Сонора в Аризона. Учудващо твърдение, но явно вярно, тъй като тя действа като универсален магнит за хора на изкуството и поети, художници и архитекти се надпреварват да търсят вдъхновение там. Едни от “най-алчните” за него са архитектите Еди и Нийл Джоунс от Jones Studio, специализиращи в “пустинна архитектура”. Всичко започнало, когато малкият Еди открил Енциклопедия Британика вкъщи и отгърнал на страницата за Франк Лойд Райт.

Впоследствие тази ранна любов го отвела в Аризона. Дестинацията била популярна сред множество архитекти, особено последователите на Баухауса. Техните експерименти с типологията на сградите и материалите, наложена от спецификата на климата, довели до формирането на “Аризонско движение” в архитектурата. Сред многото примери за атипични материали и динамика на формите, братята Джоунс се отличават със способност да улавят особеностите и странностите на пустинята като среда за живот.

aрхитектура срещу абсурда

В контекста на характерната за Финикс архитектура, техните проекти са безмълвна, но монолитна критика към неадекватните червени керемиди на местните квартали. Противоположно на необмислените резиденции в града, проектите на студиото са позиционирани така, че да не вредят на екосистемата и да използват пасивно соларна енергия. Точно такова противопоставяне търсят и обитателите на Scorpion House, впечатлени от философията на Нийл, че “сградите съществуват, за да подслонят човечеството, но архитектурата съществува, за да подслони духа му”.

за геометрията и материята

Kъщата е организирана около неконцентрични арки и радиални оси, което я вписва в терена и обособява отворени пространства вътре. Къщата е разделена на два сегмента – основната жилищна зона е разположена в “главата” на скорпиона, а в “опашката” се намират стаите и помещенията за гости. Центърът на цялата структура е басейнът отпред, който също е подчинен на типологията на терена и климата. Освен нестандартна форма, архитектите избират и монументална визия, която го прави колкото функционален, толкова и естетически елемент. Използвани са материали, подходящи за особеностите на климата. Екстериорът е от излят на място бетон с черни титаниево-цинкови обшивки.

интериорът-имитатор

Верни на концепцията за дефиниране на нов, “пустинен” лайфстайл, Еди и Нийл превръщат дневната в интериорно превъплъщение на Аризонската пустиня. Благодарение на остъклените стени тя се превръща във фон на впечатляващо струпване от дизайнерски мебели, между които столовете Diamond на Хари Бертоя и Platner Chair на Уорън Платнър за Vitra. Пустинната естетика тук е подпомогната от индустриалната визия на непокрития бетон на стените и каменния под. За сметка на това камината е с “по-лъскав” вид, нестандартна, кръгла форма и липса на ограждение. Ако приемем, че тя е аналог на лагерен огън, спокойно можем да продължим асоциациите, като оприличим арт аксесоара от червено прозрачно стъкло на кактус и да заключим, че дневната зона на къщата-скорпион е скъпарска алтернатива на пословично вдъхновяващ пустинен пейзаж!

цветно недоразумение

Кухнята измества фокуса от “пустинната архитекура” към един вид пустинен дизайн – лишен от особена индивидуалност и натоварен с излишни елементи. В случая червените мебели и панели и лилавите трапезарни столове внасят значителна доза кич в иначе потенциално интересно помещение на две нива. Дори фотографията на Мерилин губи ефекта си в какафонията от цветове и използвани материали. Иначе пространственото разпределение в тази част е много повлияно от нестандартната форма на къщата и в този смисъл архитектите постигат оптималното. Кухнята е едновременно скрита и просторна, с поглед към останалите помещения и навън.

над нещата

В кабинета пейзажът е “рамкиран” в два нестандартни отвора и оберлихт, върху който е разоложено самото работно пространство. Така от студиото успяват да внесат пустинята и в това помещение, без да го излагат на ярката светлина и запазвайки личното пространство на клиента. За да не “натежи” бетона е избран шкаф с огледални вратички, които разширяват пространството.

аризонски нощи

Къде другаде да се радваме оптимално на гледката, ако не в спалнята! И тук цялата височина на помещението е заета от стъклени стени, а формата е обособена от особеностите на дъговата конструкция. Пак заради нея са възможни логични отвори, като асиметричния оберлихт. Странната крещяща комбинация от червено и лилаво отново е избрана за цветен акцент на фона на бетона и “пустинните” елементи, като монолитната масичка.