Мултикултурен модернизъм: Лос Анжелис, Венеция, Маракеш

1039

veniceБългарите сме майстори-имитатори, но дори в това няма скоро да ги стигнем американците. Ние може неведнъж да сме разчитали на заемки от Запада, за да си създадем нова национална идентичност, но пък отвъд океана дори не си правят труда да си измислят нови имена за градовете. Понякога проявяват любезността да сложат едно “Ню” отпред и толкова. Но докато новите Оксфорд, Париж, Лондон и Лисабон са забутани градчета, американската Венеция е специално създадена като имитация на средиземноморската Серенисима и привлича много туристи още от 1905 г. Курортното селище е основано от цигарения милионер Абот Кини, който иска да пресъздаде бохемската атмосфера в американска среда. Резултатът е уникален град с много архитектурни експерименти и артистични обитатели, сред които и Джулия Робъртс. Мястото е особено ценено от архитектите – Франк Гери дори си купува парцел за лична резиденция. Именно тук арх. Стивън Ърлич решава да направи свой дом с модерния пулс на Лос Анжелис, романтиката на Венеция и екзотиката на Африка…

историята
Повече от година архитектът търси парцел, подходящ за проекта си. Къщата трябва да бъде “щедра и гостоприемна”, за да може да е удобна за посрещане на трите вече пораснали деца на архитекта. “Със сигурност знаех, че ще се състои от две части с обширен двор между тях” – разказва Ърлич. Проектирането отнема на Стивън една година, а реализацията – още 15 месеца. За да бъде максимално функционална, той решава да проектира две отделни части на постройката. Общата заета площ е 420 кв.м. Къщата се състои от два самостоятелни павилиона, свързани със стоманено “скеле” от юг. Върху него са монтирани яркочервени и оранжеви тенти, които предпазват от ветровете и горещото лятно слънце. “Това е едно от любимите ми попадения. Отивам към басейна, може би с чаша вино в ръка. Пускам тентите, за да си направя сянка, и имам чувството, че се транспортирам на друго място. Дори без чаша вино, ефектът не е по-лош” – разказва с усмивка Стивън.

решенията
На първия етаж на големия павилион са разположени дневна, трапезария и кухня. Тук е и главният вход на къщата. Високият около 5 метра таван и плъзгащите се стъклени врати придават дълбочина на помещението и увеличават визуално пространството. Оформлението на пространството наподобява лофт. Помещенията са отворени едно към друго, а таванът е с височина като тази на типичните индустриални сгради. Прозорците обхващат почти целите стени. Едно от интересните решения на архитекта е стъкленият мост, който отвежда към стълбището за втория етаж. Там се намиират голямата спалня и баня, библиотека и просторна тераса. Малкият павилион също е на два етажа. На първия са разположени гаражът, килер и перално помещение, а на втория – дневна зона, малка кухня, баня и тераса. Архитектът залага на популярната в последните години архитектура, премахваща границите между интериор и екстериор, която води началото си от проектите на Рудолф Шиндлер и Ричард Нютра. Постигнато е с плъзгащи прозорци, които интегрират интериорното пространство в заобикалящата я среда. От южната страна, непосредствено до големия павилион, е разположен дълъг басейн, а от другата – екзотична растителност. Отвън къщата е семпла. Архитектът решава двата павилиона да са в различни цветове – единият е в нюанс на “ръждясало” желязо, а другият – “на бетон”. Интересен акцент са цветните тенти, които предпазват от вятъра и слънчевите лъчи.

влиянията
Интериорът залага на умерена еклектика – емблематични дизайнерски модели са комбинирани с етно отоманки, ярки възглавници и килими, характерни за африканската култура. Цялостното изпълнение на къщата е повлияно от архитектурата на северноафриканските къщи. Това влияние личи в подбора на цветове, материали и мебели. “Понеже съм живял в Африка, имам силен афинитет към къщи, отворени към екстериора, къщи, близо до земята, които са част от нея”, обяснява Стивън. “Прекарах две години в Маракеш, Мароко, където работех като главен архитект за Корпуса на мира. Къщите там са разположени една до друга и градините им са в центъра на дома за разлика от западните, които обикновено ги обграждат. Заимствах този подход и направих дома си повече по африкански, отколкото по американски модел.” Ърлич избира “сурови” материали за изпълнението на дома си – “ръждясало” желязо, мед, изкуствено разрушена мазилка. Повърхностите в интериора пък са оставени небоядисани. “В къщата никъде не е използвана боя. Целта ми беше материалите да внесат цвят и настроение в естествената среда на дома,” обяснява архитектът.

акцентите
Едно от интересните неща, които няма как да не забележите, когато влезете в дома на Стивън, е афинитетът му към предмети на изкуството, неизменна част от артистичното пространство. Повечето от аксесоарите и картините са на художници и хора на изкуството, с които архитектът е работил през годините. Тук ще видите творби на Ед Мосес, Джон Окули, Мириам Уоск, Гай Дил и др.