Нов дом на минимализма в църква

515

curkva1Какво по-ексцентрично, нестандартно и просто готино решение от това да се нанесеш в църква! Звучи като оксиморон или отживелица, но думата реставрация променя нещата. Като добавим малко драматично минало и модернистично бъдеще получаваме уникален интериор.

историята
През 1677 г. сър Кристофър Рен започва строителството на Christ Church на мястото на бившата францисканска църква, унищожена от Големия Лондонски пожар десетилетие по-рано. Строителството е реализирано на две фази. Проектът на долната част е осъществен до 1687 г. и достига нивото на фронтоните и балюстрадите. Останалото е добавено през 1703-04 г. от известния зидар Едуард Стронг младши, предполага се под ръководството на Никълъс Хоксмур. През Втората световна война храмът е бомбандиран и остава само кулата. В следващите години Christchurch не е сред реставрираните църкви, реновирана е само кулата. Заради щетите от войната през 1960 г. тя е разглобена камък по камък и издигната наново около скеле от подсилен бетон. Инициатор е лорд Мотистоун. По-късно на мястото на главния кораб на църквата е открита мемориална градина с рози, а кулата е изоставена. Три нива в основата й се използват за офиси, а пространството над тях постепенно започва да се руши. Докато Кейт Ренуик я вижда и решава тук да бъде новият й дом.

предизвикателството
curkva2С провокативната задача се заема лондонското студио Boyarsky Murphy Architects. Те трябва да реставрират рушащата се кула, висока 52 м, и да я превърнат в жилище. “В началото проектът изглеждаше невъзможен. Именно това ни провокира да приемем задачата,” споделя Николас Боярски. Фасадата от жълтеникав варовик е потъмняла и страда от страничните ефекти при инжектирането на цимент и санирането през шейсетте години. Заедно с това горната част на кулата е буквално оголена. Боярски и Мърфи насочват усилията си върху реставрацията на останките от оригиналния строеж – куполите, съществуващите стълбища, подкуполното пространство.

казуси
Преустройството включва създаването на жилище на единайсет нива, свързани с няколко вътрешни стълбища и малък асансьор. Реализацията на проекта е съпътствана от ред юридически процедури, тъй като сградата е архитектурен паметник. “Отне ни година и половина, за да получим всички необходими разрешения. Трябваше да положим големи усилия, за да убедим властите, че проектът трябва да се реализира,” казва Боярски. Едно от предимствата на това,че кулата е обявена за паметник е възможността да бъде проектират стълбище, чиито площадки са на такова разстояние една от друга. За да се обособят отделните зони, всяко стълбище носи свой уникален характер – дървено, стъклено, спираловидно, право – и е проектирано да пропуска светлината към по-долните етажи без прозорци.

зониране
Максималното проникване на естествена светлина във вътрешността е централно в проекта, тъй като прозорците не са достатъчно, а архитектите нямат право да прибавят нови. В екстериора само новите дъбови врати подсказват, че вековната кула помещава модерен дом с обща площ около 230 кв.м. На приземното ниво стените са дебели почти 3 м. С нарастване на височината дебелината им постепенно намалява. Това позволява подът на всеки следващ етаж да се увеличава, макар и едва осезаемо. Площта му обче никъде не надминава 20 кв.м. Това налага ясното обособяване на зоните в дома на Ренуик, тъй като всяка от тях може да изпълнява само една функция.

кръгът и кръстът
curkva3На приземното ниво е разположена трапезарията с изработена по поръчка масивна дъбова маса. Към следващата зона ни отвежда стълбище, което се извива от центъра на помещението към широка арка. Нейната геометрия е съобразена с плана на стаята, заложен в самата консктрукция на кулата – кръг, покрит с кръст. На следващото ниво е мецанинът на кухнята. Тук уредите са вградени под една от арките, а кухненският плот заема северното и южно рамо на кръста. Спираловидно стълбище от акрил и неръждаема стомана се извива през купола, който преди е бил част от предверието на църквата. Акрилът е избран заради лесната си обработка и пълна прозрачност (за разлика от стъклото, което обикновено е с лек зелен нюанс).

да спиш в камбанария
Останалите етажи изпълняват ролята на три самостоятелни зони. От четвърто до шесто ниво са разположени спалните на момчетата. Заради липсата на прозорци на четвъртия етаж, архитектите го избират за дрешника и банята. Към двете спални на горния етаж води малък асансьор. Подът на всяка от тях е малко по-широк от двоен матрак. За сметка на това всяка стая разполага със собствена вътрешна галерия. Седмо и осмо ниво са отредени за личното пространство на Кейт Ренуик. До тук също стигаме с помощта на асансьора. Големите вертикални прозорци от външната страна са разделени с пиластри. Архитектите ги обновяват, като променят леко наклона им, така че да осигурят по-добра гледка навън. Зад тях са поставени допълнителни прозорци, които обаче не се забелязват от земята.

all about the view
В най-високата точка на кулата е ситуиран близо 15-метров обем с два мецанина, където са разположени дневна (ниво 9), библиотека със стъклен под (ниво 10) и платформа за “наблюдение” (ниво 11) с неповторима гледка към Лондон и разположената на стотина метра катедрала St. Paul. До платформата, на една линия с балюстрадите, се достига чрез сгъваема стълба, поставена в алуминиева кутия с размери 85×95 мм. Тя е закрепена към централния стълб на спираловидната стълба. Впечатлява прецизността на работата на двамата архитекти – всичко е точно на мястото си и напомня сглобяването на кораб в бутилка… Боярски пък го описва като “космически кораб, издълбан в камък.”