Реновация на апартамент в София от арх. Василка Стоянова

1213

renovaciaАпартаментът е строен през 60-те години на миналия век и е бил с типичното за това време разпределение – няколко коридора, много малка баня, кухнята се е намирала по диагонал на дневната (през два коридора). От двете страни на апартамента по цялата дължина е имало тераси. Реконструкцията е започнала с това, че напълно или частично арх. Василка Стоянова е съборила всички вътрешни стени за да се освободи от коридорите и от някои ненужни прегради. Оставила е терасата към дневната, като е заменила „пищова“ с витрини до земята. От другата страна е усвоила терасата – така банята е станала по-голяма, бившата кухня е нарастнало до размери, подходящи за детска стая, а вътрешната стена на спалнята е успяла да „премести“, така че дневната е станала по-голяма и е успяла да обособи отделните зони в нея. Борбата е била за всеки кубичен сантиметър…
трудности, решения, промени
Арх. Стоянова признава, че е имало големи паузи при обзавеждането. Работата по интериора продължава близо две години и за нея е било трудно да запази ярко творческо вдъхновение през целия период. От друга страна, дългия период на реализация й е позволил да обмисли всичко много добре, като според нея е успяла да постигне максималното, което бюджетът и творческото й дръзновение са позволили. Арх. Стоянова не отчита съществена разлика между началния проект и крайната му реализация. При работата си поставя концепцията на първо място, независимо от усилята, които трябва да положи, за да я реализира. Едновременно с това, обаче, проверява колко ще струва и дали е реализуемо. За това проектът е почти идентичен с резултата. С малки изключения като например факта, че не успяла да намери дамаска за дивана по първоначалната идея… Изключително доволна обаче остава от съзвучието между елементите на интериора.
връзката с клиента
„Макар да гледам смирено на резултата, не мисля, че така би могъл да изглежда интериор, воден от клиента. Преди време четох визитката на студио, което твъдеше, че задачата му е да изпълни всички претенции на клиента, да му спести време и пари. Ако аз бях клиент, не бих поверила каквото и да е в ръцете на хора, свели архитектурната професия до просто секретарство. Защото задачата на архитекта е да разширява хоризонти – да преведе собствениците през многообразието на стилове, марки и дизайнери и да предложи решения, които са плод на образованието, опита му, но най-вече на дарбата му да създава концепции за пространството и ако проектът е добър, той надминава първоначалните представи на клиента. Реализирането на конкретния интериор беше предизвикателство за мен, защото срещнах големи трудности заради драконовски ниския бюджет, но едновременно с това имах за клиенти хора с модерни разбирания и нагласи към живота. Това не е първия интериор, който проектирам за тях и мисля, че още от началото ми бяха гласували доверие както за качеството на дизайна (макар че някои от решенията им се струваха странни в началото), така и за някои етични норми. Благодарна съм им за това и наистина се постарах да не проектирам неудобни/некачествени/прекалено скъпи мебели“.
идеи на помощ
Докато е работила върху проекта, тя е черпила идеи от интернет, от филми, от MTV поръчвала е книги от Аmazon. Следила е внимателно какво се случва в областа на дизайна и архитектурата. И въпреки че интериорът привидно изглежда повлиян от скандинавския дизайн, ето как се аргументира тя: „Имаше някога такова делене: италиански дизайн – повече претенции, скандинавски – повече простота… Но глобализацията достигна такива размери, а с нея и обмена на идеи и човешки ресурси, че е много трудно да се проследи произхода на определено стилово влияние. Да вземем например „тежката“ артилерия на италианския дизайн – Moroso, B&B. Много малка част от дизайнерите са италианци! Има автори от Холандия, Германия, Испания, Дания, Япония, Южна африка и т.н. Всъщност B&B купиха холандската марка Moooi (голяма част от дизайнерите в която не са холандци) – и сега тя италиански дизайн ли е, или скандинавски? Мисля, че стилът на апартамента е повлиян от глобалната тенденция за повече простота, честност и естественост в живота, а тези качества се прехвърлят в дизайна“.
мебели
Василка проектира мебелите, лампите, килима, както и някои от аксесоарите в интериора на апартамента. Кухненската част е единствената корпусна мебел, разположена в дневната. Металният стол, проектиран от архитекта, изключително напомня продуктите на братя Кампана. Оказва се, че не е случайно. Бразилските дизайнери са нейни истински фаворити… „Наистина ги харесвам – те са самобитни автори, творбите им са много оригинални. Трудно ми е да кажа кой е любимият ми техен проект, но ще спомена последната им мебел – диванът Cipria за Edra“.
светлина
Осветлението е неортодоксално и уникално във всяко едно помещение на апартамента. „Не мога да понасям окачените тавани с вградени лунички – мисля, че трябва да ги забранят!“, е и коментарът на архитектът за избора на нетрадиционни осветителни тела. В жилището всички лампи са енергоспестяващи. Лампата в спалнята е с конструкция от дърво и абажур от стар полилей. Единственият аксесоар, който са купили по думите на архитектът е керамичната лампа в спалнята от Tochka & Tochka.
домът на българина след 10 години
„Не мога да се похваля, че съм оптимист. Средностатистическият българин по една или друга причина се съгласи да живее в ужасяващи кооперации в квартали без никаква инфраструктура. Дори архитектите да станат по-съвестни, а хората по-взискателни, не остана много място, където добрата архитектура да се случи“, заключва арх. Стоянова.