Архитектура за цвят

636

corbusierЦветните фасади не са на мода само у нас, с тази разлика, че по света “цветното” не се изчерпва с пребоядисване в крещящ нюанс. Архитектите напоследък все по-често прибягват до раздвижена и приветлива визия за обществени сгради, а няма по-лесен начин да съживиш една фасада, от това да дoбавиш малко цвят. Представяме ви най-интересните примери за цветна интервенция!

centre le corbusier
Идеята никак не е нова, като сред най-емблематичните примери е Heidi Weber Museum, последната сграда, създадена от Ле Корбюзие и предвидена за изложби на неговите творби. Пример едновременно за модернизъм и класика, музеят впоследствие е превърнат в Centre Le Corbusier. Архитектът първоначално планира конструкция от бетон, но променя избора си на стомана. Покривът й се състои от две квадратни части, 12м х 12м., покрити с метални листове с дебелина 5мм. Отделните елементи на покрива са сглобени на място, рамката на основната конструкция от кубове 2.26м х 2.26м е издигната, след което стените, прозорците и таваните са монтирани върху нея. Стените са от емайлирани разноцветни панели, подредени спред специална “ритмична система”. Накрая цялата структура е поставена върху бетонна основа.

inotera headquarters & production facility
Азия е особено интересна смесица от културни традиции и технологични постижения. Архитектурни примери за това има много, но ние се спряхме на Inotera Headquarters в Тайпей, заради интересната цветна фасада. Тя е изцяло реализирана със стъкло, в стила на съвременните офис сгради, който обаче е интерпретиран в духа на традиционните тайвански сгради, покрити с плочки. Стъклата са оцветени чрез мастилено-струйна технология в различни нюанси. Тъй като панелите са в две различни ширини, четири различни височини и шест нюанса с четири плътности, възможните цветови вариации са 192, подредени на случаен принцип.

gsw headquarters
Централата на немската фирма GSW Immobilien в Берлин, по проект на Sauerbruch Hutton, е носител на RIBA Stirling Prize. Сградата е в динамична взаимовръзка със заобикалящите исторически постройки и сама по себе си се е превърнала в забележителност, заради атрактивните полихроматични жалузи в пастелни нюанси на оранжевото и розовото. Ефектът е най-силен, когато само някои от жалузите са отворени.

central saint giles
Колкото и интересни решения да предлага цветната палитра, към нея трябва да се подхожда предпазливо и пестеливо. Неслучайно сред архитектурните среди цветните фасади често са приемани скептично като евтин трик една сграда да стане интересна. Наскоро старкитектът Ренцо Пиано стана жертва на вдигнатите вежди на английската преса, която заклейми проекта му за Central Saint Giles в Лондон. И наистина – има нещо в английската столица, което позволява небостъргачи във форма на зеленчуци, но не и окачени фасадни плоскости в оранжево, лимоново и зелено. Самата сграда обаче е впечатляваща и ако беше ситуирана в друга точка на планетата щеше да си заслужи акламации. Пиано превръща двата обема в цели 13, разграничени от разлики във височините, дължината и, разбира се, цвета.

contemporary art museum of castilla and león
Музеят на модерното изкуство (MUSAC) в Леон, Испания, е дело на архитектите Mansilla + Tuñón. Определян като въплъщение на философията на ван дер Рое, проектът неслучайно печели Mies van der Rohe Award на ЕС през 2007 г. Той цели едновременно да модернизира идеята за музея като обществен форум и начина, по който хората възприемат експозициите. Най-интересният и концептуален момент в проекта са стъклените панели. На пръв поглед напомнят повече картина на Мондриан, но всъщност представляват уголемена и пикселизирана версия на витража El Halconer в катедралата на Леон. Така минималистичната архитектура буквално се превръща в модерна призма, която пречупва традицията и предлага нова идея.