BG молове vs. световни молове

714

gumНапоследък у нас молове се строят на поразия. Няма да ви говорим за пазаруване, а по-скоро ще разсъдим на тема – да се гордеем ли с това или да се срамуваме? Подбрахме интересни примери за „молостроителство“ от страната и света – преценете сами кой кого!

ГУМ, Москва, Русия
година: 1893, площ: 69 000 кв.м. етажи: 3, магазини: 200
Въпреки, че е много далеч по мащаб от най-големите световни молове, ГУМ-ът в Москва е класически пример колко сме се отдалечили от първообраза на универсалния магазин. От архитектурна гледна точка можем да си направим изводи до какво ниво е паднало съвременното “молостроителство”. Въпреки, че ГУМ-овете са запазена марка на съветското общество, московският всъщност е спомен от царско време – сградата е построена от арх. Александър Померанцев и инж. Владимир Шухов през 1893 г. Фасадата заема 242 м. от източната страна на Червения площад, а сградата комбинира руската средновековна архитектурна традиция със стомана и стъкло. Заради уникалния покрив, дело на гения на Шухов, тя е сравнявана с викторианските лондонски гари. (сн.1, 2)

ЦУМ, София, България
година: 1956, площ: 20 570 кв.м. етажи: 7
Родният “исторически” мол несъмнено е ЦУМ – не само отколешен символ на икономически просперитет, а и определяща за визията на града сграда. Проектът е на арх. Коста Николов. ЦУМ е част от Ларгото, представителният монументален център, замислен през 50-те, и въпреки, че е пример за сталинистка архитектура, се справя далеч по-добре в оформянето на облика на столицата от разностилните фасади на десетките (или стотици?) нови молове. След идването на демокрацията ЦУМ е продаден за около 15 милиона евро на Regent Pacific Group (сега Charlemagne Capital) и се превръща от магазин за народа в съвкупност от луксозни модни бутици. През 2000 е реконструиран, като инвестицията за възстановяването му възлиза на $12 млн. В обновената сграда се създава пространство от 8595 кв.м, около два атриума, където свободно навлиза естествена светлина. (сн.3)

Търговски център Халите, Париж, Франция
година: 1969
Париж може и да е световна столица на модата, но като става дума за молове, може да ни диша прахта. Защо ли обаче не е изненада, че французите не се поддават на американския модел и остават верни на традиционните търговски центрове, които служат повече за социален и културен център, отколкото за шопинг. Най-близък до определението мол е търговският център Forum des Halles, някога централен пазар на Париж, където е ситуиран и романът на Зола “Le Ventre de Paris”. Историята там започва от XIX век, когато крал Луи IV нарежда изграждането на централен пазар, минава през Наполеон, който заявява, че иска да превърне Халите в Лувъра на народа, за да стигне до средата на 50-те, когато центърът е преместен в квартала Рунжи. Лабириноподобният план на сградата обаче обърква посетителите и е причина за чести дискусии и планове за преустройство. (сн.4)

Сердика център, София, България
година: 2010, площ: 51 000 кв.м, магазини: 210
Най-прясната гордост на родното молостроителство бързо се превърна в най-критикуваната реализация от архитектурна гледна точка. На теория струпването на модни марки, включително дебютанти на българския пазар, е добре дошло, а атрактивният дизайн би трябвало да предостави подобаваща среда за представянето им. На практика обаче сградата е доста абсурдна смесица от странно нагънат позлатен покрив и лошо строителство. Освен криво налепените плочки и некачествените материали, които се говори, че са използвани, Сердика център може да се похвали и с тъмно минало от падащи тавани и фатални злополуки. (сн. 6)

The Mall, София, България
година: 2010, площ: 66 000 кв.м, магазини: 185
След два дни предстои да разберем дали големите надежди за The Mall ще бъдат оправдани или и очаква поредното разочарование. The Mall се лансира като най-големият мол на Балканите, подобно на няколко други преди него, да видим това докога ще важи. Иначе в него ще има и кино-комплекс Арена с 10 зали, Bowling Centre, фитнес център, зали за скуош, бокс и спининг и хипермаркет Карфур. Потенциалните клиенти се предвижда да достигнат един милион, а в момента се прокопават тунели, за да може ордата консуматори да се влее в новата сграда безпрепятствено. Иначе визуално The Mall си пасва идеално със заобикалящите разностилни, но все някак безлични постройки по Цариградско шосе. (сн.7)

Cevahir Mall, Истанбул, Турция
година: 2005, площ: 420 000 кв.м, етажи: 6, магазини: 343
Най-големият търговски център в Европа и шестият по размери в света се намира в Истанбул. Докато ние непрекъснато огласяваме най-големите молове на Балканите, никнещи като гъби на родна земя, се оказва, че южната ни съседка отдавна ни е изпреварила. Проектът е на Minoru Yamasaki & Associates датира от 1987 г. Строежът обаче започва десет години по-късно, отнема осем години и поглъща инвестиция от $250 милиона. Cevahir Mall може да се похвали и с най-големият часовник в света, разположен върху 2500 кв.м стъклен покрив. Освен това включва сцена за представления, 12 кино зали, включително частен и детски салон, боулинг, ролокостър и др. (сн.8)