“Мъжки” или “женски” са известните сгради

925

OLYMPUS DIGITAL CAMERAДискусията за мястото на жените в архитектурата е част от по-обхватен социален проблем за равенството и дискриминацията в модерното ни общество. Съществува ли разделение на “мъжки” и “женски” сгради обаче? До каква степен полът на архитекта се отразява върху “пола” на сградата е изключително интересен въпрос. Например през 19-ти век в Щатите се предлагали награди за дизайн на ферми, за които се състезавали и много жени. Техните предложения се отличавали с функционалност, каквато само жена може да разбере – там кухнята доминирала, дори понякога била позиционирана срещу входа, за да може домакинята да контролира дома; такива къщи имали стая за раждане на първия етаж и веранди, които се превръщали в летни кухни. От естетическа гледна точка пък добър пример са сградите, създавани от Заха Хадид. Безспорно водещата жена архитект в света, тя неизменно залага на нежни, флуидни форми. Едно е сигурно – архитектурата може да бъде чувствена и изразителна и нейната “сексуалност” влияе на начина, по който я възприемаме и на мястото, което заема в културното наследство на света. Вижте селекцията ни от известни сгради и архитектурни паметници, с изразена “сексуалност”!

la donna e mobile
Една от най-женствените сгради в света е Света София в Истанбул. Първоначалната базилика от дялан камък е построена през 360 г. по заповед на император Константин Велики и е показателна за естетиката на Византийската архитектура, с галерии, колонада и дървени покриви. Близо хилядолетие Hagia Sophia е най-големият храм в Европа. Масивният купол е най-отличителната й характеристика. За сградата казват, че “променя хода на архитектурната история”. След инвазията на турците през 1435 г. и възхода на Османската империя, църквата е превърната в джамия и към основната структура са добавени четири минарета, едно тухлено и три от пясъчник, покрит с бял варовик. Вътре са добавени ислямски елементи – михраб и минбар. През 1935 г. Ататюрк превръща Света София в музей, каквато тя остава и до днес. Неслучайно сградата е финалист в избора на Новите чудеса на света с елегантната си красота и уникалната смесица от различни културни влияния. Меките форми и историческата идентичност й придават изявена женственост, въпреки, че се съмняваме в създаването й да са замесени жени архитекти.

empire state of mind
За разлика от византийската архитектурна традиция, стилът ар деко като цяло носи “мъжка” идентичност. Сградата-символ на тази естетика несъмнено е Empire State Building в Манхатън. Построена е през 1931 г. по проект на Уилям Лам от Shreve, Lamb and Harmon (дизайнът му отнема едва две седмици), а в строежа участват ок. 3400 работници, смесица от европейски имигранти и индианци от племето мохоки. Построяването на Empire State Building е част от усилена надпревара за издигането на най-високата сграда в Ню Йорк, като в “състезанието” участват още 40 Wall Street и Crysler Building. Всяка от тях държи първенството за около година до завършването на Empire State (381 м, 102 етажа), която остава най-високата сграда в света в продължение на 40 години, а в момента е на 15-то място. Първоначално площадката на покрива е предвидена за кацане на дирижабли. Дори само тази луда надпревара обуславя сградата като изцяло “мъжка”, създадена за да доминира и да се състезава. Този имидж се допълва и от архитектурните особености на стила – използвани са стомана и алуминий, стилизирани геометрични форми, панели от варовик за фасадата. Цялостната визия се различава от тази на съвременните небостъргачи с изявената си монументалност. Empire State Building e oбявена за едно от Седемте чудеса на модерния свят и за национална историческа забележителност.

femme fatale
Жената не винаги е нежна и деликатна – понякога нейната най-секси черта е именно дръзката енергичност. Е, това не е мацката, която запознаваш с вашите, но точно там й е чара. Пример за сграда с подобна женска енергия е операта в Сидни с нейните заоблени форми и бетонна конструкция. Създадена е от датския архитект Йорн Утзон през 1973 г. и е пример за архитектурата на експресионизма. Структурирана е от няколко предварително изляти бетонни полусфери, монтирани върху монументален подиум. Обикновено покривните структури на операта са наричани “обвивки”, но всъщност представляват панели от бетон върху скеле от бетонни “ребра”. Конструкцията се крепи върху 588 бетонни подпори, разположени на 25 метра под морското равнище. Тази впечатляваща форма е допълнена с “кокетни” акценти. Покривът е покрит с над милион гланцирани плочки, образуващи зигзагообразен мотив. Въпреки, че изглеждат бели отдалеч, плочките са в кремав цвят. Останалата част от фасадата се състои от панели розов гранит. Операта в Сидни предлага своеобразна революция на формата в архитектурата, като дава началото на използването на сложни геометрични форми. Тук за пръв път се използва компютърен анализ за проектирането на структурите.

мачото-интелектуалец
Сякаш за баланс, в същата година, когато е завършена операта в Сидни, И. М. Пей създава Музеят на изкуствата Хърбърт Ф. Джонсън в кампуса на Cornell University в Итака. В бетона на музея е “забъркан” доста тестостерон. Сградата е предмет на противоречиви дискусии за абсурдизма в архитектурата, като някои я намират за самоуверена и силна, а други – за пълна глупост. Също като мненията, които чуваме за някои представители на силния пол. Без да се стреми да се извисява сред остраналите сгради в кампуса, музеят доминира с “набита”, монументална фасада. Двата горни етажа са разположени в конзола над градина със скулптури. Основната идея в дизайна на музея е да не се блокира гледката към езерото Кейюга. Крайният резултат е тясна кула с мост, които мнозина сравняват с огромна шевна машина.

“сълза на бузата на вечността”
В духа на еманципацията и равенството не можем да не отделим нужното внимание на уни-секс архитектурата, каквато, изненадващо, откриваме в Индия от 17 век. Тадж Махал е най-известният мавзолей в света. Построен е през 1653 от шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз, която умира при раждане. Строежът на гробницата продължава 20 години и олицетворява любовта на шаха към съпругата му, както и зародилата се по време на строежа любов между дъщеря му и архитекта. Сградата е пример за архитектурен стил, съчетаващ ислямската, персийската и индийската традиция, възникнал в Моголската империя. Основният елемент е мраморният купол (35 м. висок) с формата на сълза – “Сълзата на Аллах,” според архитекта. Основата на сградата е куб със скосени ръбове, като на всяка негова страна е разположена арка. Входното пространство също е сводесто, известно като айван. Оригиналният шпил е от злато, но в началото на 19 век е заменен с копие от позлатен бронз. Сградата има впечатляваща симетрия, като всяко от идентичните минарета е високо 40 метра. Дали заради историята, или заради интересните контрасти между текстура и форма, между цвят и мащаб, Тадж Махал има много чувствена архитектурна визия, съчетаваща мъжка и женска енергия.

триумф на същността
Въпреки, че архитектурата е преди всичко обослувена от функцията, добрата архитектура трябва да може да развълнува всеки, дори ако той няма нищо общо с функционалното предназначение на сградата. В този смисъл сградите в Баухаус стил са изключително постижение на модернизма, но откъм емоционален и сексуален заряд клонят към фригидност. В същото време един от култовите архитекти на модернизма, Оскар Нимайер, твърди: “работата ми няма нищо общо с “формата следва функцията”; в нея формата следва красотата, или, още по-добре, формата следва женствеността.”
Вила Тугендат на Мис ван дер Рое в Брно, Чехия е шедьовър на Баухаус традицията, но стойностното в проекта е изключително обвързано с функционалността. Ван дер Рое използва желязна носеща конструкция, която му позволява да елиминира подпорните стени и да създаде пространство с отворено разпределение. Уникален момент е ониксовата полупрозрачна стена, която променя цвета си при залязващо слънце. Клиентите са евреи, които напускат Чехословакия през 1938 г. Впоследствие сградата е използвана с различни цели до 1992 г., когато там е подписано разделянето на Чехословакия на две отделни държави. Сега вилата е музей, включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.