Рикардо Бофил: 34 години реконструкция

770

boffilЩе ми повярвате ли, ако ви кажа, че има човек, който е готов да прекара живота си в една и съща сграда? Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че има архитект, които не желае да смени жилището си от повече от 30 години? Не е нужно, защото фактите говорят вместо мен…
приложна магия
Той не е отшелник или аутсайдер, той е един от най-добрите архитекти на Барселона, който вярва, че е открил своето място на планетата – буквално. През 1973 г., арх. Рикардо Бофил попада на фабрика за цимент, която вече е неизползваема. Комплексът включва 30 силоза, подземни галерии и огромни сервизни помещения. Изоставен и почти разрушен, заводът е същински сюрреалистичен пейзаж – стълби, които не се изкачват до никъде, структури от заздравен бетон, които не поддържат нищо, парчета метални елементи, които стърчат от стените… Архитектът решава, че това ще е офисът на неговото студио, а и негов собствен дом. „Фабриката е пълна с магия, невидима за профаните. Тук животът може да се планира и програмира, да бъде ярък контраст на моето ежедневие на номад…“, разказва Рикардо Бофил.
архитектурна атлантида
Реконструкцията продължава две години. Процесът започва с разрушаване на част от старата конструкция. Всички покрития са премахнати, остава само основната бетонна част. Следва озеленяване на околността, съобразено с новите функции на помещенията. Осемте силоза остават непокътнати. Превърнати са в офис зони, помещения за моделиране, архив, библиотека, стая за прожекции и едно огромно място, познато като Катедралата. Там е мястото за изложби, лекции, концерти и всичко останало, което вълнува арх. Бофил. Завършен, комплексът стои в центъра на евкалиптови и маслинови дървета, палми и кипарис. Там е и домът на архитекта, както и стаите за гости…

хората говорят…
Мнозина наричат сградата „най-забележителната реконструкция“. Склонни сме да се съгласим с това, имайки предвид, че тя все още изпълнява своите функции и все още търпи промени и обновления на интериора. През тази година отново се заговори за този проект, който е на повече от 30 години. Защо? Защото той отново се промени, за да служи максимално добре на своя собственик.

диригент на пространствата
Интериорът е организиран така, че да има както мащабни пространства, така и по-малки и интимни кътове. Скелето на сградата е оставено, бетонът е оголен. Подът е от лакиран дъбов паркет. Когато погледнем основното ниво забелязваме голямата заседателна маса с бели столове от Aluminium Group на Чарлз и Рей Имс. Извивките на сградата са използвани, за да се обособят частично по-малки зони за релакс, срещи и екипна работа върху проектите. Може да се каже, че никой никога не е напълно изолиран в офиса без вътрешни стени. „Групата прави индивидът по-силен“, обяснява арх. Бофил.

условно лично
Второто и трето ниво на сградата, Рикардо Бофил условно посвещава на своя дом. Казвам „условно“, защото повечето помещения служат и за срещи с колеги, а повечето гости, които остават да пренощуват в стаите за гости най-често са именно служители. Едно от тези „относително лични“ пространства е розовата дневна на второ ниво. Тя получава името си заради хоросановата мазилка на стените, която има розов оттенък и е изработена по традиционни техники за Маракеш. Мраморната маса там е създадена лично от арх. Бофил от мрамор от Аликанте. Колоните също са от мрамор в цвят слонова кост. Всички столове са класики по дизайн на Антонио Гауди. Впечатление прави и внушителната врата от отсрещната страна, която „открива“ помещението към една от градините.

разказ с неочакван край
„Семейно, монументално, брутално и концептуално“ – така Рикардо Бофил описва пространството в своя офис и дом. Интересно е как архитектът съумява да съчетае повече от 30 г. архитектура, история и традиция и да обедини работата и личния живот. Редом до заседателните зали можем да намерим и спалнята в класически стил. Срещу ниско разположеното легло е изработен мраморен блок, в който е вградена ваната. Подвижните панели с огледална повърхност разкриват гледка към вътрешния двор. Атмосферата напомня за арабска приказка, а как и дали ще завърши тя зависи от арх. Рикардо Бофил.