Архитект Чолаков: Небостъргач в София???

833

nebostargachЗа въпросния комплекс, излязъл от бюрото на небезизвестните Аткинс в партньорство с нашето студио А&А Архитекти, научих неотдавна, беше ми се изплъзнал по тъча някак си. Но щом попаднах на него, веднага няколко неща ми избодоха очите.
Първото от тях е мащабът. Вярно, че по Цариградско шосе напоследък все мастодонти никнат, но тази сграда (специално по-високото тяло) бие всички рекорди. Просто е огромна, в сравнение с която и да била от околните. Сградата на арх. Стефан Добрев точно от другата страна на булеварда ще изглежда като играчка. 130 метра е много за този район. Разбирам, че София има нужда от високо строителство, но просто не му е там мястото. Освен това, пропорциите на същото това високо тяло, разгледано само по себе си, са смазващи. Ако ще е висока – висока да е, но поне да я бяха докарали стройна и фина. За съжаление, дори на визуализации да изглежда приемливо, реално построената сграда ще въздейства по различен начин, много по-тежко, по-тромаво.
Второто нещо е озелененият покрив.
Не ми прави особено добро впечатление. Предполагам са искали да постигнат процент на озеленяване, но само една равна ливада върху покрива е неубедителна, да не говорим, че е обърната на север и към най-големия шум от булеварда. Ако ще е използваема – тежко им на използвателите.
Трето – дизайнът.
Оставяйки настрана обемите, от самата им третировка лъха на скука. Едно стъкло и едни хоризонтални ленти, прекъснати донякъде (от какво е продиктувано това прекъсване точно на това място – не става ясно на зрителя) не са достатъчни за сграда, която заявява някакви претенции. Общо взето – стар и сух похват за игра с плът/стъкло. И за да не е съвсем без хич, е изразена някаква конструкция по фасадата, която е толкова тънка и неубедителна, че по-скоро създава усещане за нестабилност, отколкото да подобрява картинката. Освен това тези тънки пръчки, които стърчат нагоре, сякаш нямат друга функция, освен просто да стърчат и евентуално върховете им да светят в тъмното. Именно тези пръчки бяха основният виновник сградата да се оприличи от мнозина като машинка за подстригване. Естествено, ние вече сме над тия неща и няма да им обръщаме внимание. Но идва следващият проблем –в страничната фасада се вижда добре, че тази конструкция завива навътре към сградата в долната си част. Това, обаче, е изявено само в крайните елементи, а средните слизат до едно ниво, след което се скриват зад стъклото. Така цялата идея на тази видима конструкция се губи – вместо да всява респект, да показва, че сградата стои стабилно на земята, свързана е здраво с нея, тя изобщо не стига до долу и сградата олеква. Хем тежки обеми, хем нестабилна хвърчаща конструкция. Според мен тези проблеми далеч не се унищожават един-друг. Дори напротив.
В заключение: Интересното в случая е, че въпреки горекоментирания мастодонт, не мога да кажа лоша дума нито за Аткинс (всепризнати са), нито за колегите от А&А Архитекти (запознат съм с тяхната работа – имат бол други проекти, които са много по-стегнати, дизайнерски и тн, изобщо – истински). Най-вероятно тук причините за резултата са нисък бюджет, опростеност и избягване на нестандартни решения/изпълнения. Да де, ама не може да викнеш Аткинс и да фъкаш от бюджета, това си е чиста парвенющина. Общо взето цялата история сякаш напомня гугъл преводач от китайски през английски на български (и обратно). Инвеститорът иска едно, проектантът дава друго, подизпълнителят – трето, после инвеститорът се намесва с размах, отново проектант, отново подизпълнител, после пак и след което – пак.
Накрая резултатът е ясен. Остава да се надяваме, че това ще е един от малкото примери за проекти, които изглеждат по-добре изпълнени, отколкото на визуализация.