Дискриминирани ли са жените архитекти

1030

Kazuyo-SejimaНай-голямото отличие в архитектурата, наградата Прицкер, беше присъдена на японското архитектурно дуо Sanaa. Основателката на студиото, Кадзуйо Седжима, е едва втората жена-лауреат след Заха Хадид. Мястото на жените в архитектурата продължава да бъде професионална terra incognita, а тези, които успяват да привлекат внимание имат статута на бунтовно опълчение в един мъжки свят. Най-безпрепятстено се налагат тези дами, които умно са се съчетали с колега-мъж и осъществяват обща практика. Марк Ламстър, автор на политическа биография за Рубенс и нова книга за арх. Филип Джонсън на път, обсъжда този аспект на наградата в статия за Design Observer.

равни сме, аз малко повече
“Наскоро отново попаднах на есето на Денис Скот Браун “Място на върха? Сексизъм и звездна система в архитектурата,” написано през 70-те в отговор на рутинната дискриминация, на която тя е подложена заради партньорството и брака си с Робърт Вентури (знаменит архитект, носител на Прицкер за 1991). Скот Браун не публикува статията по онова време от страх, че колегите ще й “отмъстят”, но я разпространява сред колеги и приятели. Работата й получава спорадично и неохотно признание, най-вече, когато Вентури получава Прицкер еднолично, въпреки, че двамата работят в екип. Есето на Скот Браун отново стана актуално преди няколко седмици, когато Sanaa бяха обявени за носители на Прицкер 2010. “Невъзможно е да се разграничи кой от дуото е отговорен за определените аспекти на проектите,” гласи официалното становище. Същото обаче може да се каже и за Скот Браун и Вентури.

по стъпките на гуруто
Неземната, ефирна естетика на портфолиото на Sanaa напомня друг аргумент от есето на Скот Браун. Тя приписва мъжкото господство в професията на “неизмеримото” естество на архитектурата, на факта, че най-съществените й характеристики са до някаква степен артистични, “неопределни и неопределими”. Изправени пред такава субективност е нормално да търсим гуру, авторитет (задължително мъж), който да осигури посока и яснота, твърди тя. Времената са се променили от тогава, но не чак толкова. Архитектурата все още изисква “гуру” фигури – сега ги наричаме starchitects – и понякога сред тях има и жени.”

и сама Заха е Заха
Какъв обаче е изводът – че жените архитекти са намерили своето място или няколкото звездни примера са поредното изключение, което потвърждава правилото? Имайки предвид сравнително краткия списък от архитекти с нежни имена, който ни идва наум, по-скоро второто. Първата жена, учила архитектура в Ecole des Beaux-Arts, Париж и работила като професионален архитект в Калифорния е Джулия Морган, в чието портфолио фигурират 700 частни проекта, църкви, офиси и прословутият замък Хърст. Сред историческите примери е и Марион Мъхоуни Грифин, първият служител нает от Франк Лойд Райт и първата жена в света с официален лиценз за архитект. Ар деко и Баухаус традицииите дължат много на Айлин Грей, която освен с архитектурни проекти е позната и с индустриален дизайн, а строителната индустрия може да благодари на Ана Кайхлайн, изобретила кухата, пожароустойчива тухла “K Brick”, предшественичка на съвременните беттони блокчета. Но когато става дума за настоящата действителност само едно женско име може да се впише в армията от звездни “гурута” ии то е Заха Хадид.
Дали полът на архитекта влияе върху „пола“ на сградата очаквайте скоро в класацията ни на „мъжки“ и „женски“ сгради!