Когато багерите срещнаха историята

858

staraВ името на реконструкцията. В името на модерното, удобното, приятното. В името на всички онези държави, които нямат история, но управляват света. Сякаш сме се заклели във всички тези псевдо-идеали да предадем своята история. Да я заличим с багери и разбивачи на бетон. Да изтрием всички сгради, които носят белега на една по-различна България. Сега всички говорят за метрото и какво ще се случи с откритите там църква и гробище.
Да, това е важно, но аз имам един въпрос – помните ли тези сгради?

забравените
Тя устоя на турското робство и се превърна в една от най-старите сгради в България. Тя беше някогашен кауш – турски затвор, в който са задържали „неблагонадеждните“. Намираше се на ул. Раковски 124. Каменната й основа допреди две години пазеше някогашните килии. Нейна съседка беше друга сграда – от 80-те г. на 19 в. Заедно те са били участък на полицията след Освобождението. Опитвате ли се да ги видите? Сигурно днес сте минали по тази централна софийска улица… Но моля, не се мъчете. Сградите отдавна ги няма. И двете. Сега на тяхно място има ров, частично ограден от неговите собственици. Те, сградите, преживяха турското робство и още хиляди драми, но не устояха на капитализма. През 2007 г. БенчМарк Фонд Имоти АДСИЦ ги закупи с разрешението на тогавашния кмет – Бойко Борисов, за да построят на тяхно място поредния офис… Никой не каза нищо. Никой, освен австрийстият Der Standart, който оплака нашата история. Но ние сме българи и трудно ще се просълзим…

изгубените
Ще спомена и тези, които няма да видим повече, защото някой някъде допусна да се разрушат… Сред тях е къщата на Никола Мушанов на Московска 47, дело на арх. Станчо Белковски. Макар и обявена за културен паметник, тя е разрушена през 2005 г. Никой не знае защо и никой не пита. Помня и старата къща на Патриарх Евтимий 7, някогашна собственост на акад. Никола Гешов. Паметник на културата от 1978 г. насам, тя безвъзвратно се руши. Собственост е на фирма Артемида – БСИ, която би трябвало да я превърне в хотел. На ваше място бих се сбогувала и с нея… Не искам да говоря за Захарна фабрика, защото за разлика от тези къщи, тя получи своята доза внимание. Много хора говориха за нея… и толкова.

по навик
Къщата на д-р Ганев на бул. Патриарх Евтимий 196 и ул. 6-и септември 47А от 1910 г. ще се превърне в поредния празен офис… и то, ако има късмет строежът да бъде завършен. Легендарната бирена фабрика на братя Прошек на Сан Стефано се рушеше постоянно, докато един ден съдбата й беще решена на един от „онези конкурси“. Спечелиха го арх. Стефан Добрев, арх. Илиян Николов и арх. Филип Захариев. Сан Стефано пропърти дивелопмънт ( „Стройцем“ ООД, „Балканстрой“ АД, „Бараж комплект“) ще вложи 30 млн. евро в поредния мастодонт с кафява фасада, който ще има амбиции за комплекс от затворен тип. Къщата на Оборище 10, проект на арх. Георги Фингов и арх. Кирил Маричков, също е планирана за многофункционален комплекс. Няма да коментирам, че дори Гранд хотел София е изграден на мястото на старата Община, построена през 1895 г. Явно рушенето на културно наследство е нещо като нова традиция…

въпросът
„Подготвена е за бутане, не за реконструкция“, обяснява в началото на м.г. кметът на район Средец Маргарита Гутева. Става дума за къщата на арх. Георги Фингов на ул. Шипка 38. Собственост на Bulgarian Construction House, сградата се лута между пълната занемареност и законната разруха. Никой не знае какво планират да построят собствениците. Знае се само, че предвиждат „само да се загатва“ за някогашния културен паметник… Ако докато дойде време за строеж, къщата вече не се е разрушила, разбира се… В момента се готви петиция, за да се защити – чували ли сте за това?

щастливката
Иска ми се да спомена още една история – уж с хепи енд… За къщата на Яблански на бул. Цар Освободител 15 в София все още има някаква надежда. Макар и нелепо жълта, тя е спасена от закупилите я през 2003 г. Драфт ООД, които искаха да я използват за основа на 46-метрова сграда и да съсипят характерния й покрив, даден й през 1905 г. от арх. Фридрих Гюнтер. Един ден тя ще бъде ресторант. Наздраве!

обратно в началото
Помните ли Античния римски театър в София? Част от него е разположена в хотел Арена ди Сердика. Говори се, че има идея разкопките на ул. Будапеща да се свържат с античните останки на Ларгото пред Министерския съвет. Дано се случи нещо различно от обикновено. Дано никога повече не заменим парченце от своята история за поредната безлична сграда – кафяво чудовище, наречено „модерно“. Стига псевдо-модернизъм, изостанал от всякякви тенденции с десетилетия! Стига неясни сделки и прехвърляне на отговорности. Багерите трябваше да изкопаят тунел за метрото, но вместо това изринаха заровеното ни национално самочувствие. Дано намерим сили да го погледнем и да се погрижим за него, макар и да останем малко по-дълго без метро.