Кремена Халваджиян: готова съм да се жертвам за моловете

1060

kremenaКремена Халваджиян се занимава със стайлинг от 1996 г. Оттогава ежедневието й е свързано с непрекъснати турове по бутици и магазини за дрехи. Решихме да вземе и нейната гледна точка за квалитетността на предлаганата продукция в изникващите като гъби след дъжд молове из столицата и страната ни. Както и за това имаме ли в крайна сметка нужда от всички тях.

аритметика
Не знам колко мола има в София, но знам големите и те са четири. Serdika Center ми е близо и съм много доволна от него. Приятно изненадана бях, че в него има и Zara. Естествено, вижда се, че в него има много неща за довършване, но като атмосфера, разположение и марки, които са нови за България ми допада изключително много. С откриването на The Mall Carrefour големите ще станат пет. Sofia Outlet Center не го броя за мол. Когато го отвориха обаче, преминавайки покрай него имах чувството, че идва края на света. Но всичко това според мен бяха просто зяпачи и видях много малко хора с торби в ръцете си. Най-странен за мен е феноменът как в тази страшна криза изникнаха всичките тези молове изведнъж?! Знам че са огромни инвестиции, както и колко струва реализацията на един мол. Може би наистина сме много примамлива дестинация за световните мол-вериги, които искат да пуснат свои клонове там, където нямат. Отчитам го като интерес на западните компании, но не знам дали моментът е удачен за България. Избраният момент е странен за мен, но аз съм за тях – харесвам ги и пазарувам често в тях. В Италия има много молове, но марките, които се предлагат в тях са почти едни и същи. Докато в България са обособени и във всеки може да видиш различни неща.

модел на подражание или откриване на топлата вода
Смятам, че моловете са привнесен модел на подражание от западния свят, но не виждам защо ние трябва „да откриваме топлата вода“, която първо не може да открием, защото не сме толкова добри и второ – хората са открили този модел на обособяване на много магазини в един голям търговски център десетки години преди нас. Знам, че умираме да се правим на „Барабар Петко с мъжете“, но хората са пробвали и минали през този модел и той е останал и се е наложил като добре работеща система. Просто трябва да бъде взета и направена по най-добрия начин у нас. Може да има хора, на които моловете много да не им харесват, но смятам че всичко, което е просъществувало на Запад е добре да бъде видяно и хората да имат в крайна сметка досег до него. Не всеки може да си позволи да пътува в чужбина за шопинг и е много по-добре, когато подобен мол ти е на 2 км от вкъщи. На Запад е просто практика хората да прекарват целия си уикенд в мола – хапват, пият кафе, разхождат се. Чудесно е особено зимата, когато навън е студено. Не виждам причина да не бъдат добре приети и в България.

стилист
Работим с почти всички молове, което за нас е разнообразие. Ако трябва да бъда честна, моловете не са най-подходящото място, където мога да открия търсени от мен дрехи, когато влизам в тях като професионалист и стилист. Това е нормално, защото те не са бутици, а са предназначени за масовия потребител. Иска ми се да откривам по-оригинални неща, които да са подходящи за естеството на работата ни – за телевията и шоу-програмите. За по-обикновените проекти работим с почти всички молове.

визията
Харесва ми визията на моловете у нас – усеща се, че са правени по световни модели. Предполагам, че дизайнерите и архитектите им са хора, добре познати имена. Предполагам и че най-вероятно самите вериги, които инвестират имат големи изисквания и визия за нещата. Малко ми беше странен Serdika Center с тази голяма оранжева лента отвън, но не стои зле. Отвътре моловете са много добре направени – достатъчно уютни, комфортни и с качествени материли. В Бургас разбрах, че имало мол, в който всичките плочки били вдигнати като юфка и хората се пребивали с влизането в магазина. Даже Зейнеб (от Big Brother – б.р.) ме питаше дали няма да направим репортаж за „Господари на ефира“. Предполагам, че пак някои е спестил пари и не са купени правилните неща. Ние българите сме царе на това.

чужбина
В Италия си имам любими молове и те са от френската верига Auchan. Когато съм в Италия минавам през тях задължително, както и през Carrefour и някои други, не толкова популярни. За мен е задължително – все едно да си се върнал вкъщи и да не си минал през кварталния магазин. За Нова година ходихме до Истанбул и там видях два уникални мола. Долу в единия имаше цял град, с влакчета, които минават през етажите, като че си в Дисниленд, както и много басейни. В другия пък имаше обособено мини-градче само с луксозни бутикови марки.

духът на града
Имаше един филм с Мег Райън, в който героинята й имаше малка и стара дървена книжарничка с вехти книги в нея. Нейният приятел отвори огромна модерна книжарница на няколко етажа и буквално я „изяде“. Може би това се случва и с кварталните магазинчета, когато се отвори мол. Навсякъде по света моловете са силно изнесени от центъра на градовете или са така приобщени към архитектурата, че да не „бъркат в очите“. Разположение са поне на 10-15 км от града. Или пък са поместени в стари сгради, които отвътре вече са направени в подходящия стил. Така не загрозяват визията на градовете и не „изяждат“ историята ни, която и без това е толкова оскъдна.

жертвоготовност
Ще дам всичко от себе си моловете да просъществуват! Маги (Магърдич Халваджиян – б.р.) се шегува непрекъснато с мен, че работя постоянно за българската икономика. Виждам, че хората много са намалили разходите си в тази посока, надявам се да минем по бързо през кризата. След като големите вериги са решили да инвестират сега в България, значи има защо и това ме обнадеждава, че тя ще мине по експресно и всичко ще просъществува. Не искам да си мисля, че моловете ще фалират; изобщо ми е много тъжно, когато нещо бива затворено; когато знаеш, че довчера там е имало магазин, а вече го няма, защото хората не са могли да се справят… Аз ще дам всичко от себе си това да не стане, обещавам!