Арх. Пиперов: Институциите преди бяха по-сговорчиви заради брата на арх. Станишев

794

piperovТука има, тука няма… Ще има ли участие на българските архитекти на тазгодишното биенале във Венеция, подобно на предшестващото? Няма, няма да има. Търсим отговор на мистерията от арх. Юлиян Пиперов (начело на емблематичното ни архитектурно studiopiperov), за поне малко яснота около провала, краха или както там искайте го наричайте с нашите. Самият арх. Пиперов беше едно от главните действащи лица преди две години. Той не си спести иронията, разбира се. Само така, изцяло сме зад него. “Защо и Бойко Борисов нямаше брат-архитект?”, е въпросът, който дълго време няма да ни дава мира, да. Защооооооооооооооооооооо?

Ситуацията с участието на българските архитектите на тазгодишното Биенале във Венеция малко започна да звучи като “мрън, мрън…” Изгуби ли България и архитектурата ни и колко, с пропуска си да запише присъствие за втори път?
За жалост се загуби инерцията, която бяхме набрали при предишното участие. Не е за пренебрегване и опита натрупан от Весела Ножарова при организацията, както на архитектурното, така и на арт биеналето. Имидж не се създава кампанийно, със спорадични прояви.

На последното издание имаше български павилион, а вие бяхте сред най-добрите 9 бг архитектурни студиа, излъчени да отидат. Има ли чувство на огорчение сега, че няма да сте част отново в най-стария и престижен форум за съвременно изкуство и архитектура в света?
За мен и моят екип беше голяма чест и удоволствие да бъдем част от първото участие на България на архитектурното биенале във Венеция. Право на всеки куратор на национален павилион е да зададе тема и да покани архитекти, които да представи. Възможно е и въобще да не излага архитектура – примери са успешните павилиони на Унгария и Белгия от последните две биеналета. Така че не сме очаквали да бъдем поканени за второто издание. Аз най-вероятно ще го посетя – бях на последните три издания и за мен е въпрос на потребност и “сверяване на часовника”.

Защо според теб се стигна до такъв развой на нещата? Къде трябва да се търси вината – в Министерство на културата или САБ? Какъв е проблемът с организацията?
Не съм запознат с подробности и не мога да коментирам. Факт е, че другите национални павилиони се спонсорират от съответните държави и не се разчита на частни спонсори. Необходима е национална политика за представянето на България на подобни форуми. Провинциалното мислене и суетня в последният възможен момент, като че ли са типични за повечето ни имиджови изяви в чужбина. Мисля, че фиаското с българският павилион на Световното изложение в Шанхай е типичен пример.

Как така САБ беше направил арх. Петър Торньов куратор, без да имат възможност да му дадат пари за пътуване и хотел на групата?
По-същественият проблем е липсата на пари за наемането на помещение, което винаги е най-големия разход. Самите участници обикновено сами покриват разноските си по престоя на място. Естествено, това не е нормално да е случая с куратора, номиниран от съответната държава. Спомням си лекцията на руския куратор арх. Яз, който разказа, че Русия е поела всички разходи на 40-50 млади студенти архитектура, селектирани с конкурс и на няколко световно известни архитекти, които са водили уъркшопове в руския павилион през целия тримесечен период на биеналето.

Криза има очевидно не само с парите, а удари май и медиите – коментари по темата за провала на бг участието почти не се срещат в интернет и списанията. Как си го обясняваш?
Медиите обикновено отразяват успехи или провали. Предишните участия бяха плод на усилията на шепа хора и адекватната подкрепа на отговорните институции. Медиите само констатираха фактите без да са инициатори.

Фактът, че арх. Георгий Станишев, брат на тогавашния ни премиер Сергей ли наклони сериозно везните за участие на България в миналото издание?
Изборът на арх. Станишев, който е едновременно добър практикуващ архитект и архитектурен критик с многобройни публикации в престижни международни издания не беше изненада за мен. Помощта на Весела Ножарова, която беше курирала и организирала павилиона на арт биеналето също беше съществена. Естествено предполагам, че роднинството на арх. Станишев с тогавашния премиер е направило институциите по-сговорчиви и е помогнало при намирането на спонсори.

Темата тази година е People Meet in Architecture. Доста иронично в нашия случай, но как би си представил визията на българския павилион?
Визията винаги е подчинена на кураторската концепция, а тя трябваше да е зададена от Пепи Торньов – така че предпочитам да възпра творческия си порив. (смее се)