Дейвид Трубридж: Дизайнерът пътешественик

700

davidOтплаваме за Нова Зеландия за разговор с един от най-известните дизайнери там – Дейвид Трубридж. Биографията му отговаря на екзотичната дестинация и напомня за романите на Жул Верн… Роден в Англия, Трубридж завършва Корабен дизайн в Newcastle University, а следващите десет години живее и работи в провинцията Northumberland. Там сам се учи да прави мебели, докато почасово работи като горски пазач в частен имот. Започва да излага някои от своите работи на различни места във Великобритания и последват много поръчки. Някъде в началото на 1981 г. решава да продаде всичко, което притежава, купува яхтата Hornpipe и предприема околосветско пътешествие семейството си. Плават пет години със в Карибско море и Тихия океан, спирайки да поработят докато са на Virgin Islands и Tahiti. Пристигат в Нова Зеландия в края на 1985 г. и се установяват там. Пътешествия с Hornpipe продължават, но са доста по-кратки. В работата си Дейвид напълно е повлиян от тихоокеанското си странстване – неговата любов към природата личи във всеки негов продукт. Едни от най-известните му модели са направени за фирми като Boffi и Cappellini, а голяма част от останалите му мебели се произвеждат и продават от немската компания Art Aqua.

Kаква е философията ти?
Да живея така, че да оставя поне нещо на този свят. Да запазя връзката си с природата във всеки един аспект на работата и живота. А ако не се чувствам щастлив – да направя нещо, което не е с особена стойност.

Какво те вдъхновява?
Моето вдъхновение са дивите места, където вълните се разбиват по плажовете или носовете, или където земята и въздухът се срещат на гребена на планината.

Прави впечатление, че отдаваш предпочитание на люлеещите се модели и използваш предимно дървото като материал за своите мебели…
Харесвам кинетичните аспекти, движението и усещането за живот, много повече от статичните обекти. Сякаш нещо се върти във вятъра! Обичам да създавам прости форми напомнящи природни стихии като ерозии от въздуха и водата върху дърветата и скалите, форми, които говорят за човешкото оцеляване на земята и крехкостта на живота.
Освен това аз знам, че дървото е по-дорбо от всеки друг материал. Защото то носи в себе си собствен живот, които витае около нас, въпреки че е „откъснато” от земята. Защото това е единствения материал, който можем да използваме без ограничения. И, разбира се, защото обичам дърветата и горите.

Какви са приоритетите ти?
Опитвам се непрестанно да популязирам екологичния дизайн чрез лекции и изложби. Търся пътища да разделя дизайна от консуматорството, модата и непотребните продукти. Търся още различни начини за това как архитектурното пространство да бъде изградено с минимум материали.

Как виждаш бъдещето? Има ли нещо, от което се страхуваш?
Тази цивилизация, която непрекъсното се усъвършенства, може да бъде разрушена от всички настоящи изобретения и глезотии, които сме създали. Плашат ме безразличието към бедността и бъдещото ни поколение.