Димитър Манолов: Данък лукс няма да донесе нищо на хазната

852

manolovИскате ли или не, данък Лукс вече е факт. Представяме ви текста на предложението, кoeто бе прието в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество към МС. Като мярка за подкрепа на фиска под номер 13 е записано следното: Удвоява се данъкът върху жилища с данъчна оценка над 300 хил. лева и данъкът върху автомобили със застрахователна стойност над 70 хил. лева. Така описаното предложение, което е неокончателно, е залегнало в Протокол на НСТС с N 10 от март 2010. Предстои параметрите не само на тази, но и на всички останали мерки, залегнали в протокола от работата на НСТС, да бъдат конкретизирани, разписани по срокове, отговорници и стойности. В момента не всички имат остойностен очакван ефект и работата в тази посока продължава… Потърсихме за коментар на ситуацията инж. Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ Подкрепа.

Данък Лукс вече е факт. Какви са основните аргументи за влизането му в сила?
Основният аргумент беше, че кризата е за всички. Както страдат най-бедните не по тяхна вина, така е хубаво в да участват и най-богатите по някакъв начин в тази криза. Да си припомним, какво стана в САЩ, когато започна кризата – имаше мениджъри на големи компании, които си определиха заплата от по $1.

Как беше фиксиран критерият за лукс с данъчна оценка от 300 хил. лв. за жилищe и 70 хил. лв. за автомобил?
Честно казано, доста провизорно, а не на някаква икономическа база. Първите идеи на правителството бяха доста по-неясни и неточни и те категорично рискуваха да разпрострат действието на тази мярка върху хора, чието потребление в никакъв случай не може да се счита за луксозно, т.е. количественият критерий за жилищен имот с РЗП от 250 кв.м. и автомобил над 160 к.с. е твърде общ. В България има твърде много хора, които притежават такива жилищни имоти, които в никакъв случай не могат да се нарекат лукс, особено в отдалечените от София крайща на страната. Твърде много българи все още карат 20-30 годишни автомобили с по 160 к.с., които също са далече от понятието за лукс. Аз бях този, който предложи да се ползва за база данъчната оценка на имота и застрахователната стойност на автомобил. Казах им: Вие преценете и сложете тази мярка където искате. Представител на бизнеса каза: Нека приемем за данъчна оценка стойността на 250 кв. м. жилищна площ в центъра на София. На другия ден някой каза, че това са 300 хил. лв. Идея нямам дали е така.

Kак е изчислено удвояването на данъка?
Можеше да е и троен, можеше да е четворен, можеше да е всякакъв. Връщаме се към отговора на предходния въпрос. От правителствена страна определиха, че това е справедливо, а те са тези, които взимат политическите решения. Още през лятото на миналата година аз бях този, който предложи въвеждането на подобен данък, само че моята идея беше за еднократно облагане, при това аз говорех за супер богати хора. Моята идея беше за облагане на най-богатата прослойка с един по-висок данък върху доходите, примерно като в Америка. В което има много здрава логика. В България доходи над 2000 лв. са освободени от осигурителни вноски?! Тоест тези хора не участват в общественото осигуряване, както тези с по ниски доходи. Това, което направих сега е, че подобрих идеята на правителството, която в първоначалния си вид не беше добра. Тя щеше да “удари” хора, които в никакъв случай не могат да се нарекат дори заможни, не луксозно живеещи.

Подобен данък Лукс под някаква форма се прилага в Европа по принцип, не правим някакво нововъведение…
Със сигурност не е тукашна измислица. Чувал съм, но не съм го проверявал и не се смятам за специалист по въпроса. Новоприетите страни-членки не бива да се считат за положителни примери – там се развиха едни сходни икономически процеси на крайна либерализация, която в старите страни-членки я няма. ЕС има един девиз, който гласи Социална Европа. Със сигурност тази Европа ще иска да направи новите страни като себе си, а не тя да стане като тях и тази либерализация ще търпи промяна.

Много от големите жилища в София са стари и са наследствени, като собствениците им нямат пари за подобни данъци. Как ще се реши този проблем?
Но те не са по 250 кв. м., особено в центъра на София. Или ако са толкова големи, то те отдавна са разделени физически на няколко имота. Няма да може да намерите и един подобен пример в имотния регистър, бихте се движили само в хипотези.

Няма ли да намалеят осезателно покупките на по-скъпи автомобили в България и с това хазната да загуби големи суми от ДДС?
Не мисля. Който си е намислил да си купи скъп автомобил няма да бъде спрян от това. Както тях не ги вълнува и цената на бензина, нали? Както не ги вълнува и колко гориво харчи този автомобил.

Колко приходи се очаква да бъдат събрани от данъка?
Липсват още две графи, за които настоявахме – „отговорник“ и „срок“. Няма и прогнози за очакваните приходи. Няма да скрия, че тази мярка има по-скоро психологически и пропаганден характер. Смисълът е да бъде отправено посление, че тази криза е не само за тези, които се чудят как „да вържат двата края“. От борбата с наркотиците, какво се очаква да влезе в хазната? Кръгла нула! Правят се само разноски. Същата случка като данък Лукс се наблюдава и с „тавана“ на пенсиите. Така е поставен в общественото съзнание, като че ли е някакъв страшен проблем, а засяха 12 хил. от 2 млн. пенсионери. Това са парадоксите на общественото усещане.

Такава мярка повече отива на ляво правителство с подчертано социална политика. А може би във време на криза трябва да забравим за политическите посоки…
Всичко е парадоксално, ето това ми е отговора. Меренето през класическите понятия за „ляво“ и „дясно“ не върши работа. Всяка мярка, която работи, независимо към какво политическа доктрина може да бъде отнесена, е вярна.