Евгений Дайнов: Обществото тласка Бойко Борисов да отстоява българските интереси

981

dainovНаскоро проф. Евгений Дайнов представи последната си книга “Моделът “Станишев”. Путинизацията на България”. Вижте какво ни разказа за руските интереси в България, конфликтът Първанов-Дянков, както и какво е мнението му за премиера Борисов и защо конфликтът му с президента е неизбежен.

Имаш ли политически амбиции за участие в държавната власт?
Ако имах такива щеше да си проличи в последните 20 години. Аз не бих го нарекъл амбиция, а по-скоро стесняване на моите възможности и намаляване на щастието в моя живот. Мога да постигна повече неща за общото благо, стоейки извън политиката. Вляза ли вътре, влизам в клетка, която освен това си има и началник, който да ми казва какво да правя. Не е това начина, по който мога да бъда влиятелен за добрите дела.

Какви интереси стоят в основата на скандала Първанов vs. Дянков?
Георги Първанов е човекът на Кремъл в България. Той се е разбрал с Путин, че ще прокарва тук руските интереси още в началото на първия си мандат, говорим за април-май 2002. Той отстоява руските интереси в България, а те не са идентични с българските. Цялото общество, неговите министри и гражданското мнение тласкат Бойко Борисов да отстоява българските интереси. На българска територия се сблъскват два вида интереси – български и руски, президентът е говорител на руските, премиерът поне засега застава на българската страна. Войната между Първанов и Борисов е абсолютно неизбежна още от първия миг. Тя започна още септември 2009, когато Първанов скочи и му каза, че не бива да прекратява руските проекти, защото са от национален интерес. Бойко му отвърна, че няма такова нещо. Оттогава има няколко припламвания, Дянков е последното такова. Ако то се потуши, ще има следващо. Това е война.

Успява ли Бойко Борисов да спре „путинизацията“ в България?
Засега я неутрализирал, но не е подредил хората, ресурсите и главата си така, че решително да я преобърне.

Наскоро представи последната си книга “Моделът “Станишев”, където говорите за путинизацията на България. В какво се изразява най-вече тя?
Опит България да бъде превърната от демократична европейска страна в авторитарна азиатска такава. На власт да бъде олигархична група, представляваща политици и бандити, в общо взето еднаква пропорция и да бъде подчинена на интересите на Русия. Това беше цялото усилие на Първанов, а след това и на Станишев.

Каква е оценката ви за кабинета Борисов?
Първите четири месеца бяха блестящо начало, през последните два очевидно е настъпила някаква паника, която е неразбираема за мен. Ако не се стегнат и не си върнат онази решителност и яснота на мисленето, с която започнаха, ги чака кратък и печален политически живот.

Какво стоеше в основата на грандиозния скандал между теб и екс-кмета на София Стефан Софиянски? Това ли е поводът да напуснеш София?
Нямаше скандал. Напуснах София през 1999 с писмо до Софиянски поради две причини. Първо, трябваше да взема някаква глупава хартийка от софийска община и се оказа, че два дена са ми изгубени, защото трябваше да обикалям няколко кантори на общината в различни краища на града, всяка от които да ми даде една хартийка, която да внеса в другата, за да ми дадат две хартийки за да отида в третата. При което аз си дадох много ясна сметка, че е по-лесно човек да живее на село, където всички общувания с всичката власт – държавна, общинска, данъчна и т.н., минава през един кмет. Сядате в кръчмата, разговаряте и подписвате. Селският кмет е като капитан на кораб, той действа и като нотариус. С това се спестява цялата тази простотия. Второто е, че нямах никакво намерение да гласувам повече за Софиянски, защото го бях направил втория път вече с отвращение, третият път не исках. Предпочитах да гласувам за читави селски кметове, както и правя до ден-днешен.

Минаха над 20 години от началото на т.н. “преход” и създаването на СДС. Каква е е твоята оценка?
Стараната предимно тъпче на едно място. Скача напред с по един скок, послед с един скок назад. Като една жаба сме. Нашето развитие, за разлика от това на чехи, поляци и подобни е жабообразно. Скачаме насам-натам, поне половината пъти в неправилна посока. Което пак е добре, защото има такива, които скачат насам-натам, но никога не нацелват правилната посока като повечето страни, които са около нас и повечето бивши съветски републики.

Как си обясняваш носталгията на обикновения българин по времето, когато Живков управляваше България?
Научени са да бъдат безпомощни; да не вярват, че могат да постигнат нещо със собствени усилия и да разчитат на някой могъщ покровител, който да ги “оправя”, да им казва какво да правят; да им дава, а те да му благодарят, когато им дава, а когато не им дава, да знаят кога да псуват и никога да не псуват себе си.

Вярват ли хората, че все още съществува полубог-получовек, който ще слезе от някъде и ще ги оправи?
Мисля, че това вече го няма, но носталгията си остава. Мотивите, с които хората гласуваха за Бойко Борисов не бяха “ти си бог, ела да ни оправиш”, а бяха “ти си единствения човек, който може да спре “Станишевци”. Това е рационално решение и мисля, че от тук нататък богове и спасители няма да се появяват на хоризонта