Евгений Дайнов: Сегашната архитектура в най-лошия си вариант е по-добра от идиотщините на социализма!

974

dainovКогато подготвяхме априлския брой на сп. Домът, научихме, че проф. Евгений Дайнов има не само интерес в областта на архитектурата, но и професионален опит и ясно изразено отношение. Вижте какво ни разказа за това!

Какво е отношението ти към дизайна и архитектурата?
В един от своите бивши животи, с големия брат на Сергей Станишев Георгий бях редактор на едно архитектурно списание, което се издаваше от САБ. Годината беше 1986-87, казваше се “Архитектура и общество”. Това е една от най-интересните работи, които съм вършил. Тогава много навлязох и в архитектурата, и в интериорния дизайн. Архитектурата изразява схващанията на епохата за човека и вътрешната душевност на архитекта. Спомням си репликата на сина ми, когато бяхме на една командировка в някакъв забутан град в България. Той попита: “Защо е толкова грозно всичко, което е построено в този град?” Отговорът на един от колегите ми тогава беше: “Защото човекът, който ги е строил е имал грозна душа”. В архитектурата не можеш да излъжеш – каквото ти е в душата, това и вадиш.

Имаш ли приятели, които са в архитектурния и дизайнерски бранш и какви са впечатленията ти от тези сфери?
Въпросният Георгий Станишев. Не знам дали още ми е приятел, но си казваме “Здравей” като се видим на улицата и пием по кафе. В списанието имаше и един, който се казваше Пеньо Столаров. Излязох от средите, когато престанах да работя в него. От 20 години с нов архитект не съм се срещал.

Намираш ли за интересни идеите и работата на дизайнерите и архитектите от България, с които си успял да се запознаеш?
Добре е, че се преодоля мутренския барок. В началото на прехода беше той и някакви леко гримирани социалистически разработки. Сега се появи нещо като късен модернизъм и ранен постмодернизъм, което при всички положения е по-добре, отколкото беше. Сегашната архитектура, дори и в най-лошия си вариант е на светлинни години по-добра от идиотщините, с които ни заливаше социализма. Много мастити архитекти днес се изказват: “Ау, какви простотии се строят сега, навремето какво строяхме!” Навремето строяхте грозни неща, защото имахте грозни души и служехте на грозен режим. Всяко нещо, което е построено след 1995 е много по-красиво, икономично и функционално, отколкото соц глупостите.

Има ли архитектурен проект в България, които харесваш?
Residential Park, който се прави над Бизнес Парк София. Както и всички проекти, които имат сенситивност с околната среда и са разположени леко извън града. Също и някои от новите бизнес сгради с неочаквана форма, покрити със стъкло. Те са разположени покрай бул. Тодор Александров и горната част на бул. България. Тези край бул. Цариградско шосе са прекалено монументални, чак брутални. По протежението на бул. България има и няколко изключително красиви жилищни блока, в оптимистично-модернистечен стил от 40-те, за разлика от депресантно-модернистичните на Льо Корбюзие. Има и една в чист пост-модернизъм, направена като от детски кубчета.

Най-добрата сграда, завещана от времето на Живков?
Няма нито една. Всичко е нетрайно и се разпада, всичко е отвратително по замисъл и изпълнение. Това особено важи за масовите къщи. През 60-те тези селата, които се видяха с пари си бутнаха къщите от XIX в. и си построиха Тодор-Живковски къщи. Бедните села, като това, в което живея ги запазиха. Те не само са по-красиви от строените по Тошово време, но са и по трайни. Моята къща ще я бъде още 300 години, техните вече се разпадат.

Говори се за модернизиране на визията на НДК и бившия Партиен дом? Какво мислиш по въпроса?
Сталинския барок покрай Ларгото не бива да се пипа. Нека се вижда какво е било, да може да се спори за това. Първоначалният замисъл е бил голяма част от София да има такъв сталински облик. Слава богу, свършили са им парите. НДК, първо е изплагиатствано копие на проект на Оскар Ниемайер и второ, то е лошо построено и ще се разпадне, така че няма смисъл да го обсъждаме.

Твоето предложение за трансформация на соц паметниците и сгради?
Това трябва да става от комисии, където да има най-различни хора, включително и редови граждани. Навремето бях в една такава комисия, когато се мъдруваше, какво да се прави с Мавзолея на Георги Димитров. Ако самата сграда е добре построена и има някакъв намек за стил е добре да бъде “опитомена”, да й бъде махнат знака “комунистически тероризъм” и да се сложи “част от града, дружелюбна за гражданите”. Имаше много конструктивни идеи за Мавзолея, моята беше да бъде кабаре. Не се прие нито една от тях и накрая го взривиха, само че лошо. Трябва да се направи национална културна програма, да има централна комисия и комисии по места, а не да се решават случаите парче по парче. Трябва да се махнат някои от тези неща, защото са възмутителни, “стържат” и ни напомнят за някакво унижение. Паметникът с Шмайзера (Паметникът на Съветската Армия – б.р.), задължително трябва да бъде махнат от София. Има смешно-наивни паметници на Ленин, Брежнев и Тодор Живков, които трябва да се запазят.

Много от бившите страни от соц блока направиха музеи на социализма. Има ли България нужда от такъв?
Всичко, което се реши, че е добре да се запази, да му бъде отделено място в специален парк в края на София. Да си има парк на тоталитаризма. Да се водят туристически групи и деца, но да бъде подредено така, че да разказва историята на тоталитаризма. Когато се взриви Паметника с Шмайзера, барелефите и скулптурите да се занесат в този парк и да се обясни, какви са били тези хора.

Обвиняват предишния строй за изостаналостта на българския продуктов дизайн и архитектура. Твоят коментар?
Предишният строй окуражаваше сивотата, липсата на оригиналност, подчинението и оръфаността. Какво да очакваш? Между капките се провряха малцина добри художници и изобразително изкуство. Те не бяха смазани, но за дизайна и архитектурата… В тая система много трудно може да провреш, каквото и да било… а дори и да го провреш, трябва да го скриеш.