Проф. Евгений Дайнов: Мебели почти нямам, защото се живее на пода!

665

dainovПроф. Евгений Дайнов се отдели от политиката и ни покани в дома си, както и на рок концерт на групата му Магистри. Какво ни сподели за дизайна за своя апартамент, както и за своята музика, разберете от ексклузивното ни интервю!

Какви са разбиранията ти за модерен дом?
Моето разбиране е, че домът трябва да бъде точно огледало на своя собственик. Ако при собственика живее повече от един човек, той трябва да има повече от един дом. Аз имам апартамент в Западен парк в София, който отразява моята фасцинация с Азия – вътре всичко е азиатско, няма столове, всичко е разположено на пода и се сяда на възглавници. Имам и дом в село Миндя, който изразява моята национално-историческа същност, вътре всичко е българско и селско.

Използваш ли интериорни дизайнери при промени в дома си или разчитате на собствен вкус?
Всичко е на собствен вкус. Аз като реша, че искам да се чувствам все едно се намирам в Туркменистан и че селската ми къща ще бъде все едно се намирам в българско село от XIX в., то нещата сами се подреждат.

Имаш ли линия или стил, на която си привърженик?
Това са двете, за които говорихме – азиатската и българската. Тях не мога да ги съчетая и събера по между им, затова трябва да имам два различни дома.

Пищност или по-скоро минимализъм? Мебелите – удобни или със “сурово” излъчване?
Представяте ли, че мога в дома си да имам нещо по-пищно от електрическа китара? Всичко е функционално и e минимално необходимото за удобство и за естетика.

Ценител ли сте на скъпия и марков дизайн и мебели?
В градския апартамент мебели почти няма, защото се живее на пода. В селската ми къща повечете мебели са от началото на XX век. Това, което ми липсва или се чупи, аз го поръчвам за да бъде направено същото. Поръчвам само авторски неща. Дори огърлиците, които нося на врата си са ръчна изработка, същото е и при мебелите. Имам човек, който прави точно това, което аз искам от него.

Ако погледнем в дома ти, най-интересното и неочаквано нещо, което ще открием, е…
С влизането ще си кажете: “Я, аз се намирам или в Туркменистан, или в Северна Индия. Не в България”.

Как би изглеждал домът на мечтите ти?
И двата, които имам са почти точно това, което искам.

Разкажи ми за семейството си.
Аз съм от тези щастливи хора, които имат семейство в продължение на 25 години и сега вече се откачих и нямам. Синът ми живее в Пекин с китайската си съпруга, бившата ми жена не знам какво прави.

лайфстайл
Работиш ли по нов музикален албум?
Вече имаме две записани парчета от втория албум. С тях участваме в конкурс, който организира “Хоризонт” – “Българска песен на пролетта”.

Къде ще бъде следващият рок фестивал, където ще участват “Магистри”?
Скоро закриваме клубния сезон. Ще има втори “Миндя Рок Фест” някъде в края на август.

Какви са основните препратки, които правите в дебютния Pay The Boatman?
Цялата ни музика, повечето композирана и измислена от мен е с някаква препратка. Pay The Boatman е препратка към по-мистичните групи като Rainbow, където се говори алегорично за битието, небитието и прехода от едно състояние в друго. Аз съм голям привърженик на реките, реката за мен е вселената. Коренна разлика има между писането на книги и на парчета. В парчетата не правя никакви компромиси, а изразявам това, което чувствам. При писането на книги си представям читателя и какво искам той да направи като прочете тази книга или да спре да прави, което е правил. Надявам се да приобщим хората към рок-енд-рола, защото той е най-краткия и приятен път към свободата и най-приятния начин да я изживееш.

Казваш, че “няма в света случай някой да е умрял от марихуана, а всеки ден в България се умира от мастика”. Защо българинът пие толкова много?
О, не знам. Но знам кога българинът започна да се пропива – в края на 70-те. Аз не знам защо тогава стана, но ако гледаме на какъв етап е било тогава българското общество, имам подозрения. Някъде там, през 1980, окончателно се разбра, че социализмът няма да доведе до нищо красиво, до нищо добро, че няма алтернатива и че няма никакъв смисъл да се напъваш да правиш каквото и да било. И тогава хората взеха да се пропиват. Но че се пропиват оттогава до днес е факт – очевидно веднъж почнеш ли, не може да спреш. По-добре всички да пушат марихуана, отколкото да се наливат от сутрин до вечер и то с отровни домашни ракии, те са убийци.

Би могъл да използваш известността си, за да…
Когато се налага да я използвам е за добри дела, да убеждавам хората да не бъдат лоши. Но гледам да не я използвам. Никога не съм очаквал, че ще стана известен и не размахвам известността си като оръжие.