Стефан Данаилов: Еклектиката е висшият пилотаж в дизайна

541

stefan-danailovТова, че сме на светлинни години от италианския дизайн си го знаем, но все пак май се развиваме в положителна насока. Ето какво разказа Стефан Данаилов от студио за дизайн „Steave Balkan” за предизвикателството да си интериорен дизайнер и да променяш мисленето в България.

Какво е да си интериорен дизайнер в България?
Никак не е лесно, сложна професия е. Аз започнах да се занимавам с интериорен дизайн, след като направих собствения си апартамен. По това време се натъкнах на сериозен проблем: наемайки архитект, получих идеен проект със заложени абстрактни мебели и осветление, т.е. без конкретни цени, марки и вносители и обратното, възлагайки проекта на студиа/магазини получих дълъг списък с мебели без ясна визия за разпределение, акценти, инсталации, тавани и т.н.. Наложи се сам да се заема, апартамента стана много хубав ( снимаха го за списание и за телевизионно предаване за дизайн ), но ми отне две години обикаляне по магазини. Реших този натрупан опит да не отива на вятъра и завърших специалност интериорен дизайн в гръцки колеж, където освен полезни знания по архитектура,  не получих нужното, затова започнах сериозна самоподготовка и се възприемам по-скоро като самоук. За да си добър, трябва да си на границата между дизайнер, психолог и търговец – едно е да имаш идеи/проекти, съвсем друго – да ги „продадеш” на клиента.

Кое е най-голямото предизвикателство, когато започваш работа с нов клиент?
Най-трудно е да усетиш какво всъщност искат – хората често говорят едно, мислят второ, а имат предвид трето. Трябва да можеш да четеш между редовете, затова преди да започнем каквато и да било работа провеждам дълъг разговор с клиента. Много е важно каква функция ще има жилището – дали се търси удобство и уют или представителност, кой ще живее в него, как почива и как се забавлява, хобита и т.н.

Работите ли с подизпълнители? Какви са предимствата и недостатъците?
Нямам възможност да поддържам собствени служители от всички видове специалности, затова ползвам две бригади, с които работим заедно от години и се разбираме от две думи. Недостатъкът е, че не мога да разчитам да са на разположение веднага, както би било, ако бяха назначени на щат при мен. В бурните години на растеж, 2006 г. и 2007 г., беше трудно да се намерят добри работници, всички се разглезиха, всички бяха заети, без значение кадърен, некадърен; не можеше да се гарантира качество, но кризата култивира пазара.

Променил ли се е вкусът на българина?
Много! Преди се предпочитаха тежките натруфени мебели, много декорация и печално известния мутробарок. В барока няма нищо лошо, това е най-пищният   стил в човешката история, по света още се ползва -и в Италия, и във Франция, и в Русия, където още се строят замъци и имения. Тук обаче беше смешно – не можеш да правиш барок на 100 квадрата. Да не говорим, че бароковите мебели и декорации са много скъпи и ако заради ценови съображения ги заместите с имитации, резултата е нелеп.  Сега все повече се предпочита класическия изчистен италиански дизайн. Доскоро господстваше  и минимализмът, което е много хубаво, защото той означава отказ от притежание, от материалното, а българинът си е вещоман, така че се искаше промяна в мисленето.

Работите ли с италиански мебелни компании?
Да, предимно. Ние правим мебелите само, когато става въпрос за специфични размери, тъй като италианските са масово производство. Има огромна разлика между италианските и българските мебели, особено в меката мебел, там сме на светлинни години от немците и италианците. Ние вкарахме някои модели за пръв път в България, като осветителното тяло Mercury на Рос Ловгроув за Artemide, което имитира капки живак. В същия апартамент за пръв път вкарахме и патентованото конзолно легло без крака Fluttua на Lago, сега сме в преговори за най-новия модел диван на COR – Jalis.

Какви са най-големите трудности, с които се сблъсквате?
При всеки проект изскачат различни неща, но не съм имал генерален или нерешим проблем. Най-често има голямо разминаване в скиците и изпълнението, не са отбелязани инсталации, изскачат трегери, колони, вместо преградна стена се оказва шайба. Другото е доставката – българските вносители не могат и не носят отговорност за сроковете на доставка и често се обърква времевия план, почти всички са с малки шоуруми и почти винаги поръчвам нещо, което съм виждал само на картинка в каталог, липстват мостри, често се работи с миналогодишни каталози, бави се актуализацията на продуктовата гама, но всичко това го отдавам на факта, че България не е много интересен или важен пазар за европейските производители и на българските вносители им е много трудно да предоставят  нужното качество на обслужване.

С кой проект се гордеете най-много?
Всеки си има своите предимства и уникални черти, но се гордея, че имат общ почерк. Има много неща, които искам да направя, а визията ми за идеален интериор се мени с всяка година-две, залитам по нови неща. Нормално е – и художниците си имат сини и червени периоди.

С кого бихте направили общ проект?
Много харесвам проектите на Радина Гешева и с удоволствие бих работил със студио Aedes, архитектите на “Жаклин”,правят стрaхотна архитектура.

Какъв е стилът Ви и уникалното в Steave Balkan?
Нямам любим стил, стиловете дават готови решения, но идват със своите ограничения, а аз предпочитам да имам свобода. Затова залагам на еклектика и фюжън, но има и опасност да стане кич – затова там е висшият пилотаж, при конкретните стилове дизайнерът става излишен. От самото ни начало наблягаме на използването на естествени материали като камък, дърво и стъкло, в момента дори е и световна тенденция. Това което е уникално при нас е, че познавам пазара и от другата страна, тъй като 17 г. съм се занимавал с посредничество при сделки с недвижимо имущество и много често правим инвестиционни проекти – клиентът идва в нашата агенция за имоти, намираме правилния имот, следват довършителни работи и обзавеждане и след това реализираме или управляваме имота. Разликата е много голяма когато взимате имот за себе си или за инвестиция, защото в първия случай решението е много емоционално и дизайна е по-личен, докато при втория случай емоциите нямат място, водещи са цифрите, бюджета е ориентиран към печалба, а дизайна е отворен към по-голяма таргет група. И в двата варианта студиото предлага пълно обслужване, от проекта, през изпълнението, пазаруването, контролиране на доставки и монтажи на мебели и оборудване, до аксесоари и почистване на имота.