Жан Нувел: Живейте тук и сега!

853

jean„Ако искате да построите музей, трябва да знаете, че няма общи правила. Всеки проект е уникален“, категоричен е Жан Нувел. Гениалният французин успя да направи показно на архитектурната гилдия у нас. С лекцията на мосю Нувел беше сложена точка на първото издание на Abitare Talks, преминало под темата „Имаме ли нужда от музеи и галерии?“ Вижте какво сподели пред микрофона Жан.

Вие показвате връзката между изкуството и архитектурата. Koe произведение на изкуството Ви вдъхновява за вашите реализации?
Има толкова много неща, които ме вълнуват, и не бих могъл да избера едно от тях. Знам само, че изкуството, както и архитектурата, е начин да се улови едно усещане, да се представи, да се сподели и да му се придаде вечност. Това е свидетелство за нещата, които впечатляват едно поколение, една епоха. Човек се вълнува от всичко, което е било преди него, от всичко, което е около него, от всичко, в което има известно съвършенство. Но ако говорим конкретно, впечатлен съм от праисторическите пещери във Франция.

Често повтаряте, че архитектурата и връзката й с изкуство трябва да бъдат вписани в ситуации, в контексти. Вписва ли се Вашата архитектура в социалния контекст?
Често пъти архитектурата е последица от икономическия и политическия свят. За да съществува архитектурата, трябва да има пари, поръчка. Това е въпрос на власт и е валидно както в малък, така и в голям мащаб. Не с архитектурата ще се промени социалният свят. Той може да се трансформира с определени идеи, които могат да бъдат революционни. Не архитектурните утопии са тези, които ще преобърнат света. Но в една прагматична ситуация архитектът има какво да каже – той е социален и политически участник като останалите. Аз самият съм човек, които участва в политическото говорене – създал съм синдикат във Франция, боря се за развитието на градоутройствените правила. Но не трябва да бъркаме – истинското поле на политическото действие, това е политиката.

Директорът на музея Quai Branly казва, че сградата има изключително силен социален ефект във Франция. Близо 80% от хората, които го посещават, са млади. Между тях огромен процент са от емигрантските общности, както и такива, които никога не са ходили в музей. Как си го обяснявате?
Това е резултат на политически консенсус с Жак Ширак, с когото не бях съгласен по редица въпроси, свързани с градоустройството. Той беше дълго време кмет на Париж и за съжаление позволи да се направят катастрофални неща като Халите в Париж и други проекти. Жак искаше този музей да обхване културните пространства и да се докосне до други хора. Когато политическите обстоятелства са налице и имаме условията да ги трансформираме в реални емоции посредством места, експозиции, предмети, програми, изложби, тогава същевременно имаме силен политически, социален и културен акт, който раздвижва обществото.

Успяхте ли да обиколите София? Добихте ли преки впечатления от архитектурата тук?
Вероятно това, което е възможно в България, не е същото като това, което е възможно някъде другаде. Всяка ситуация подлежи на интерпретиране. Както и всяко наследство. Т.е. ако нямаме специална ситуация, няма да знаете какво да правите и бихте правили обичайното. Така че контекстът – това не е само съседната къща. Слънцето, дъждът – това е също контекст, който има отношение към архитектурата. По въпроса за архитектурното ви наследство и имайки предвид малкото, което съм видял в рамките на три дни, погледът ми е оскъден. Затова ще кажа – винаги трябва да мислим за това, което виждаме отвън, както и за това, което виждаме отвътре. Когато човек живее някъде, той не вижда нещата, не вижда всичко и не е изцяло обективен. Не е по-добре информиран, просто е информиран по различен начин. Мисля, че тук много неща са възможни. Особено с архитектурното наследство, което имате – например мястото, на което сме в момента (Национална художествена галерия – б.р.). Тези сгради имат своята история, съответстват на архетипове, често пъти срещани в архитектурата на Централна Европа. Със сигурност има сгради, които могат да променят предназначението си. Това не е толкова страшно! Вашият живот е тук и сега – живейте го! И правете нещата добре – нямате извинения!

Abitare Talks събра на една сцена Министерството на културата, авторите на концепцията, директорите на музеите, художници, куратори, легендарни архитекти. Всичко това в дните между 19 – 20 февруари 2010.
Сред най-интересните на подиума бе У Уений – генерален мениджър на Urbanus Architecture & Design Inc., Китай, който представи идеите на най-влиятелното архитектурно студио в страната, проектиращо галерии и музеи. За съжаление, италианският архитект Итало Рота не успя да присъства, въпреки че беше предвиден в програма на форума. Участието на най-емблематичната личност, която присъства на събитието, Жан Нувел, продължи в цифри над 2 часа и над 20 представени проекти. Нувел направи изчерпателен прочит на бездънното си портфолио с реализирани музеи и галерии – фондация „Картиер“ в Париж, музеят Leum в Сеул, музеят Quai Branly в Париж, Луизианският музей за модерно изкуство в Дания, Археологическият музей в Периго, Музеят на рекламата в Париж, музеят „Кралица София“ в Мадрид, като представи и визуализации на най-новите си проекти: музеите Гугенхайм в Токио, Рио де Жанейро и Гуадалахара, музеите в Андора, Баку, както и Louvre в Абу Даби.