Евгений Дайнов: България е удавенa в прилива на простащината

567

dainovЛюбимото му село е Миндя край Велико Търново, където и живее. Голям почитател е на рок музиката. Разведен е със съпругата си, с която имат син. Познахте ли за кого говорим? Извън фокуса на сериозните анализи и политиката, далеч от университетските аули и академичен дух… Под прожекторите на сцената пред вас застава проф. Евгений Дайнов.

Политолог си, но през свободното време свириш в Магистри. Имат ли песните ви политическа насоченост?
Само две. Едната се казва Страната на усмихнатите великани и е писана 1988 – това е общата политическа история на България от комунизма до наши дни. Другата, която е социално-политическа, се казва Равносметка, в която се занимаваме с българските митове на безпомощността.

Музиката своеобразен начин ли е за теб да си починеш от политика?
О, не знам. Творчеството е голяма магия. Това са по-скоро душевни състояния, не мисловни процеси.

Групата ще участва отново в рок концерта в село Миндя. Кога да очакваме събитието и кои групи още ще вземат участие?
Скоро закриваме клубния сезон. Вторият Миндя Рок Фест ще бъде някъде в края на август тази година. Магистри ще участват, но този път основната звезда няма да бъдем ние, а Васко Кръпката и неговата група. Още група Блус Трафик и хора на селските баби, разбира се, както и една великолепна банда от Горна Оряховица, която участва и миналата година.

Лесно ли се организира рок фест в България и защо избрахте това място?
Понеже има много англичани в село Миндя, те събраха някакви пари и мe попитаха като съм от музикалните среди дали не мога да организирам тук един фестивал. Тази година ще си го правим с български пари и мисля да го правим всяка година.

Имате ли покани за фестове през лятото?
Засега не, но те идват в последния момент.

Музиката и текстовете на авторските парчета от пилотния албум Pay The Boatman са твое дело. Какво те вдъхновява най-силно да композираш?
Няма ни най-малка представа. Появява ми се музикална мелодия в главата, грабвам китарата и оттам започва всичко… Минават месеци без да измисля парче или пък правя по четири на ден…

Какви са основните препратки, които правите в дебютния албум?
Цялата ни музика, повечето композирана и измислена от мен е с някаква препратка. Pay The Boatman е препратка към по-мистичните групи като Rainbow, където се говори алегорично за битието, небитието и прехода от едно състояние в друго. Аз съм голям привърженик на реките, реката за мен е вселената. Надявам се да приобщим хората към рок-енд-рола, защото той е най-краткия и приятен път към свободата, както и най-приятния начин да я изживееш.

Кои са групите и музикантите, оставили най-силен отпечатък върху теб и в музиката ти през годините?
Опитното музикално ухо ще долови влиянията – Led Zeppelin, Jimi Hendrix, Santana и Pink Floyd са се отпечатили в това, което аз правя.

С кои български музиканти си приятел и работиш по проектите си?
Имам щастието десетилетия да съм приятел с всички български музиканти и съм приет от тях. Свирил съм с Васко Кръпката, правели сме джем-сешъни с Gravity Co., които са ми добри приятели.

Има ли в България контракултура или чалгата вече е помела всичко по пътя си?
Незнам дали има контракултура, но в културите, свързани с рон-енд-рола има острови на съпротива срещу натиска на чалгата – като едни скали, застанали срещу мътен прилив. Това са рок клубовете, групите и тяхната публика. Няма я онази великолепна и жива рок култура, която имат цивилизованите държави, но има достатъчно, човек да не се одави в лайняния прилив на простащината.

Ще познае ли някога България голям музикален фестивал като Уудсток?
Чак до Уудсток не сме дорастнало. Но е въпрос на близко време някой да организира тридневен рок фестивал. Това лято предстои двудневен фестивал и ако той се получи, това ще бъде като генерална репетиция за нещо по-голямо – да речем с 30 звезди.

Помагат ли наркотиците за композирането и възприемането на музиката?
Наркотици не съм взимал от едно известно време. Творческото наркотично съзнание, което помага точно за този тип музика, мисля че си ми стои в главата. Отговорът е да, стига да не прекаляваш с идиотски наркотици. Халюциногените ти разтърсват и разлюляват съзнанието в посока правене на музика. Парчетата, които свирим не съм ги писал, докато съм бил надрусан, но халюциногенното състояние е достатъчно загнездено в мен подсъзнателно за да може да произвежда.

Казваш, че няма в света случай някой да е умрял от марихуана, а всеки ден в България се умира от мастика. Защо българинът пие толкова много?
О, не знам. Но знам кога българинът започна да се пропива – в края на 70-те. Аз не знам защо тогава стана, но ако гледаме на какъв етап е било тогава българското общество, имам подозрения. Някъде там, през 1980, окончателно се разбра, че социализмът няма да доведе до нищо красиво, до нищо добро, че няма алтернатива и че няма никакъв смисъл да се напъваш да правиш каквото и да било. И тогава хората взеха да се пропиват. Но че се пропиват оттогава до днес е факт – очевидно веднъж почнеш ли, не може да спреш. По-добре всички да пушат марихуана, отколкото да се наливат от сутрин до вечер и то с отровни домашни ракии – те са убийци.

Кога последно беше пиян?
Пиян не съм бил от лятото на 90-та, защото взеха да ме разпознават по улиците като виден политолог. По улиците срещам два типа хора – едните ми казват колко хубаво пиша, другите искат да ме бият и ми казва, че съм пълен тъпанар. Ако някой от първите ме види пиян, ще си каже, че съм излезнал поредния български пияница, а пък някой от противниците ми би казал: Знам го, тоя е просто алкохолик. Тогава си забраних да се напивам публично, спрях да го правя и частно.

Свириш заради свободата, която дава музиката ли? Какво е за теб свободата?
Да правиш това, което искаш, а не да правиш това, което ти казват другите. Музиката е уникално изкуство, може би само при художниците е подобно – хем е свобода, хем си има правила и колкото повече знаеш правилата, толкова по-свободен ставаш. Музиката е свобода и самодисциплина, а самодисциплината пак е свобода, защото се подчиняваш на себе си, а не на някой друг. Не съм чел смислени неща по въпроса, честно казано.

Други хобита, освен музиката?
Правя сладко от собствена продукция, през лятото ходя за риба – медитативни неща.