Победителят във второто издание на студентски конкурс

518

konkursAрхитектите от Студио ДЕСЕТ обявиха победителя във второто издание на студентския конкурс, организиран ежемесечно от списание ДОМЪТ. Адмирациите този път са за Юлиана Върголомова и проекта й за хранителен комплекс, разположен в Младост 3 в столицата. Юлиана е родена в София, студентка е 5 курс в Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Наградата за нея ще бъде едномесечен стаж в едноименното студио, както и СПА уикенд за двама. Но нека най-добре представянето на прокта-победител дойде от самата Юлиана…

…архитектът коментира
Ситуацията се намира в Младост 3 – място, предизвикващо недвусмислени асоциации… панелни блокове, „квартал-спалня”. И там, в междублоковото пространство търсим място за един хранителен комплекс. Дори на хартия задачата звучи невероятно сложна – от една страна надали живеещите в този квартал са целевата група, към която се стремят класните ресторанти, а от друга – търсим една много сериозна причина да докараме хората, които не живеят наблизо точно там, точно в нашия ресторант, бидейки разположено на едно нецентрално място с лоша репутация. Същевременно задачата привлича с все по-назряващата проблематика за благоустрояване и съживяване на панелните комплекси, вплитайки в тях и обществените функции. И всички тези разсъждения ни водят там… на място. А ситуацията се оказва далеч по-сложна. В междублоковото пространство, там, където бихме очаквали да има паркове, градинки или ако не толкова утопично, поне нещо с обществени функции, намираме чисто „нови”, „съвременни” жилищни кооперации… някой е имал упражнение по максимално усвояване на територии с нетрадиционни градоустройствени решения. Градоустройството, разпределенията, визията, фасадите… всичко това ме кара да се замисля кое е по-малкото зло – панелките или „модерните” здания! А все си мисля, че не отчитането на „по-малкото зло” ни се иска да е критерият за „добро”. Градоустройствено – нищо общо; разпределения – отчайващи; паркинги – недостатъчни, дори и за удовлетворяване на законовите разпоредби; визия – казват, че е субективна, затова само ще кажа, че не си „говорят” с нищо наоколо. А на мен персонално определено ми „говорят”, но не и нещата, които искам да чуя.